12 юни 2017 г.

- Приключението Индонезия -




ДИМИТЪР УЗУНОВ разкрива скритите съкровища на Азия във вълнуваща поредица ексклузивни статии за сп. ВВС ЗНАНИЕ. 
В този брой разкрива красотата на Индонезия,
столицата Джакарта и остров Ява


ТЕКСТ И ФОТОГРАФИИ: ДИМИТЪР УЗУНОВ


В миналия брой на сп. ВВС ЗНАНИЕ разказах за магията на остров Бали. От автогарата в Денпасар се качих на автобус за Проболинго, Ява. Ако имаше период в годината, когато е най-неподходящо да се пътува в Индонезия, това беше точно този момент. Рамаданът току-що беше свършил и пътищата бяха задръстени, а автобусите препълнени.

Индонезия
Индонезия е най-голямата мюсюлманска държава в света, а периодът след рамадана е период, в който хората традиционно пътуват към родните си места, за да се видят и отпразнуват празника с роднините си. Тътрейки се, се добрахме до ферибота за остров Ява. Тук се виеше огромна опашка от коли, автобуси и мотори. Няколко ферибота постоянно пътуваха между двата острова, но напливът беше толкова голям, че минаха шест часа преди да се натоварим. Когато успяхме, вече се беше стъмнило. От ферибота се виждаше как над Ява постоянно летеше заря в чест на празника. Проболинго беше на не повече от 200 км, но трафикът беше бавен и пристигнахме едва в 2 през нощта.
   От Проболинго тръгваха автобусчетата за Маунт Бромо, живописен действащ вулкан известен с пустинния си пейзаж. На автогарата седнах да изпия един чай и да се отърся от епичното пътуване. На масата седяха група младежи музиканти, които се качваха и свиреха по спиращите автобуси. Заговорихме се. Намигвайки ми едно от момчетата ми предложи да пийна от малка пластмасова бутилка. Беше някаква кисела ракия с тропически вкус. Най-вероятно бе от змийски плод. На вкус той наподобява едновременно ябълка и личи, а обвивката му прилича на змийска кожа, откъдето идва и името му.

"Първото документирано присъствие на европеец по тези земи е на Марко Поло в края на XIII в."


   Относно алкохола, дословният цитат в Корана е „не пий от нищо, което те опива”. Това доста общо послание среща различни тълкувания. В Северна Африка например мюсюлманите не докосват алкохол, но за сметка на това се скъсват да пушат хашиш. Друга по-прогресивна интерпретация е, че така формулиран заветът позволява да се пие алкохол, стига да не се напиваш. Мисля, тези момчета бяха от прогресивните индонезийци.
   Дремнах няколко часа на една пейка на автогарата и на сутринта намерих микробуса за Маунт Бромо. Микробусчето ни свали в едно селце от външната страна на калдерата на вулкана. Вечерта се качих на ръба на тази калдера, откъдето се откри спираща дъха гледка. Като на длан се виждаше лунния пейзаж на пушещият Маунт Бромо, а зад него се извисяваха още два-три по-големи вулкана. Маунт Бромо си е съвсем действащ вулкан като последното му изригване е от 2011 г. Намерих едно удобно за къмпингуване местенце с чудесна гледка към вулкана.

Приключения безброй
Към четири часа ме събудиха Зиги и Нушка, две фламандки, с които се бяхме разбрали да гледаме заедно изгрева. Качихме се още по-нагоре в планината. Сутринта се оказа облачна. Изгревът беше обвит в мъгла и нищо особено не се виждаше. В един момент обаче природата реши да възнагради почти безсънната ни нощ и небето изведнъж се изчисти. Пред и под нас се разкри гледката на пушещите вулкани. Заслужаваше си. Поснимахме и заслизахме надолу. Реших, че съм видял достатъчно от вулканите и хванах автобуса за град Джогджакарта или както галено го наричат индонезийците – Джогджà. По пътя отново беше пълно със задръствания, като този път успяхме дори да катастрофираме. Катастрофата беше всъщност леко закачане с една кола. Това обаче ни костваше около час разправии между шофьорите. Полицаите веднага пристигнаха и отстрани изглеждаха като съдии в спора между разгорещените шофьори. Нашите шофьори използваха за шантаж, че пътниците бяха изнервени от трафика и бързаха да си стигнат вкъщи. Наредиха ни да слезем от автобуса. Недоволните физиономии на близо стотина човека се оказаха решаващи и в крайна сметка полицията ни разреши да тръгнем като спорът явно беше решен в полза на нашия шофьор. 

Борободур, най-големият будистки храм в света и осмото чудо на земята

Среща на два свята

Уаянг Кулит, традиционният театър на сенките в Ява


Най-популярното трянспортно средство в Индонезия са моторите


Джогджакарта
Джогджакарта е много приятен град, който е основен културен и студентски център на Ява. Основна забележителност на града е султанския дворец, като районът тук е със специален статут и де факто все още се управлява от султан. Султанът си е извоювал тази привилегия, заради активното си участие във войната за независимост срещу Холандия през 50-те години на миналия век. Първото документирано присъствие на европеец по тези земи е на Марко Поло в края на XIII в.

"Ява е много гъсто населен остров. На територия малко по-голяма от България живеят около 140 млн. човека"

   През 1619 г. Ява е окупирана от холандците и това поставя началото на близо 350-годишен период на колонизация. През Втората световна война островите са окупирани от японците за сметка на холандците и в образувалия се политически вакуум в бурните години след войната, индонезийците успяват да обявят независимост. Тя е оспорвана остро от холандците и се стига до война. Под натиска на международната общност независимостта на Индонезия обаче е призната.
   В Джогджà отседнах у Сутарди. Той живееше с майка си, баща си и двамата си братя в покрайнините на града в една къща насред джунглата. На сутринта станахме в три и яхнахме моторчета в посока Борободур, който се намираше на около час път.

Борободур
Борободур е гигантски будистки храм, едно от осемте чудеса на света. Завършен е през IX в. като не е известно кой и защо го е построил. Век по-късно храмът е изоставен отново по неизвестни причини. В началото на XIX в. Индонезия е за кратко администрирана от англичаните и куриозно именно по време на тези пет години британско господство са открити както Борободур, така и близко разположения древен хиндуистки храм Прамбанан. Заслугата е на губернатора сър Томас Станфорт Рафълс, който няколко години след като напуска Ява основава английската колония Сингапур.
   Следвах Сутарди и веднага ми направи впечатление, че в Индонезия, ако си на моторче, спирането на червено е пожелателно. Като цяло хаосът по пътищата може да съперничи дори на този във Виетнам. Бензинът в Индонезия е 80 ст. за литър и при тези цени използването на моторче е най-естественото нещо. Пристигнахме малко преди изгрев на един хълм, откъдето се виждаше долината на Борободур и близкия вулкан Мерапи. Изгревът беше красив. Самият Борободур беше впечатлителен, но многото туристи го задушаваха. По това време съвпадаха ваканциите на европейците, северно-американците, руснаците и на индонезийците, така че беше пълно с хора. За повечето индонезийски туристи европейците в Борободур бяха не по-малко интересни от самия храм. Постоянно валяха предложения за снимки.
   Вечерта се върнахме в къщата на Сутарди. Родителите му бяха много гостоприемни, въпреки че не говореха нито дума английски. На масата имаше кутии със сладки неща, които бяха на разположение на гостите в чест на края на Рамадана. Прекрасни хора. Вечер беше много сюрреалистично да се разхождаш в селцето. Къщите бяха пръснати из джунглата, а в определените часове се носеха пеенията на имамите от скритите в гъстата растителност джамии. Ява е много гъсто населена. На територия малко по-голяма от България живеят около 140 млн. човека. Мнозинството от тях са мюсюлмани, и то активно практикуващи. Ислямът тук обаче е доста по-умерен и ненатрапчив, от този в някои арабски държави.

Тригодишен гълтач на огън. Популярно улично забавление в Джакарта

По улиците на Джакарта

В Истиклял, най-голямата джамия в Джакарта и в цяла Югоизточна Азия. Удобно място, където може да починеш на прохлада от тропическите горещини

По улиците на Джогджакарта

Детските учителки в Богор

 Джакарта
Следващата ми спирка бе Джакарта, столицата на Индонезия. Трафикът натам беше невероятен. Метрополията Джакарта е най-големия град в Югоизточна Азия и има близо 30 млн. население. Голяма част от тях бяха отишли по провинцията за празниците и сега всички те се бяха насочили обратно към града. Гледката беше епична. Натоварени догоре с хора и багажи коли, мотори и автобуси пъплеха по тесния път. Амбулантни търговци постоянно сновяха около колите напипали момента, в който могат да продадат на двойна цена всичко, което ставаше за ядене и пиене…

"Индонезия е най-голямата мюсюлманска държава в света"

   Джакарта е най-модерния и най-развития икономически град в Индонезия, но е и много пренаселен. Отседнах в една къща до гара Пасар Мингу (неделния пазар), откъдето можеше да се хване влак за близкия град Богор, известен с ботаническата си градина и с президентския дворец. След няколко дни си взех почивка от огромната и шумна Джакарта и отидох да го разгледам.
   В Богор отново срещнах много приятни и дружелюбни хора. Европейци явно не идваха много тук, защото често ме спираха хора на улицата, за да се снимат с мен. По обед, разхождайки се в парка, попаднах на група детски учителки, които се смееха шумно. Една от тях даваше обяснения по мегафон, а останалите играеха различни игри, заливайки се от смях и ликувайки. Спрях да ги погледам и те ме поканиха да играя с тях. Скоро стана време за обяд. Реших, че е време да ги напусна, но те настоятелно ме поканиха да хапна с тях. Не се двуомих много. Тикнаха ми в ръцете кутия с храна, която се полагаше на всеки учител за обяд. Ей, голям кеф е туй то да си детски учител!
   На следващия ден отидох в едно близко село. Хората в Западна Ява се наричат сунданийци и езикът и външният им вид е различен от тези на хората от централна и източна Ява. Селцето беше типично сунданийско. Хората бяха безкрайно любопитни, а малките деца ми целуваха ръката. Това ми се стори прекалено, но после научих, че в цяла Индонезия имало традиция децата да целуват ръката на по-възрастните.
   Върнах се в Джакарта за още няколко дни, където се видях с различни познати. Успях да отида и на караоке, което тук, както и във Филипините е едно от най-любимите занимания на хората. Няколко дни по-късно хванах самолета за друг остров. Този път островът си беше цял континент – Австралия!
   Не пропускайте и следващата статия от поредицата в следващия брой на сп. ВВС ЗНАНИЕ.

Статията е публикувана в юнския брой на списание "ВВС ЗНАНИЕ". Броят е вече на пазара и в него може да откриете още много любопитни и интересни статии от света на популярната наука.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар