10 май 2017 г.

- Бали: Добре дошли в рая! -



Димитър Узунов разкрива скритите съкровища на Азия във вълнуваща поредица ексклузивни статии за сп. ВВС ЗНАНИЕ. В този брой разказва за едно от райските кътчета на света - остров Бали


ТЕКСТ И ФОТОГРАФИИ: ДИМИТЪР УЗУНОВ

В миналия брой на сп. ВВС ЗНАНИЕ разказах за приключенията си във Филипините. Оттам се отправих към друга вълнуваща дестинация - Индонезия. И то не къде да е, а Бали – едно от райските кътчета на света. Колкото и познат да е той от популярната култура и колкото и туристически да е, остров Бали е уникално място. Тук може да намериш почти всичко, от което имаш нужда: спиращи дъха пейзажи, безкрайни плажове, невероятно скромни и приятни хора, огромни вълни каращи да потреперва сърцето на всеки сърфист, действащи вулкани и може би най-интригуващото – сложна, красива, хармонична и вдъхновяваща традиционна култура.


Първи стъпки
От летището отидох направо у Агус, който живееше в селце близо до Убуд, културното сърце на острова. Агус бе по професия гледач на ръка и лайф коуч - традиционния местен еквивалент на психоаналитик и психолог. Къщата на Агус бе изрисувана в много приятни шарени цветове. Агус бе доста колоритна личност, като първото нещо, което човек забелязваше в него бяха 20-сантиметровите му нокти на ръцете. Единствено показалецът на дясната му ръка беше лишен от това естествено украшение, сигурно за да може да пише. Агус трябва да беше много добър в това, което правеше, защото от сутрин до вечер при него идваха хора и то от цял свят. 
   В селцето на Агус нямаше какво много да се прави, затова всеки ден отскачах до Убуд. Южната част на Бали е изключително туристическа и бих я препоръчал, ако си падате по курорти тип Слънчев бряг. Убуд също е пълен с туристи, но по някакъв естествен начин те се вписваха в традиционната култура на острова. В началото на XX в. в района, около града започват да се настаняват художници, скулптори, хореографи, писатели и всякакви други творци, които допълнително засилват културната привлекателност и идентичност на мястото. Днес Убуд е една от световните столици на спа и арома-терапиите, йогата и масажите. Уникално нещо, което може да се види и изживее тук са традиционните балийски танцови театри. Една от вечерите отидох да гледам един такъв спектакъл и останах поразен. В този момент разбрах какво е имал в предвид гениално-налудничавият Антонен Арто, описвайки въодушевено балийските танцьори преди близо век. Хор от около петдесетина мъже създаваше трудноописуема трансова звуково-музикална атмосфера, на която танцьорите играеха традиционна история за богове и крале с невероятна прецизност и изразителност на жеста.

Многото лица на Бали
След като реших, че съм видял достатъчно от Убуд, наех моторче и тръгнах на няколкодневна обиколка из острова. Той се оказа съвсем не толкова малък, колкото предполага територия от 6 хил км2. За късмет оказа се, че Агус е бил туристически гид в някое свое предишно превъплъщение и маршрутът, който той ми препоръча, ми даде възможност да видя и да се запозная с многото лица на острова. Освен превъзходен познавач на човешката психика, Агус явно бе и добър познавач на Бали.
   Пообиколих първо хиндуистките храмове в околността на Убуд. Причината Бали да има такъв уникален културен облик е, че днес това е единственият запазен хиндуистки остров в морето от мюсюлмани в Индонезия. До идването на исляма през XVI в. на индонезийските острови са съществували различни хиндуистки и будистки царства. Най-голямото и най-важното от тях е Маджапахид със столица на о-в Ява. Под напора на идващия от запад ислям тази империя се разпада и  хиндуисткият ѝ елит намира убежище на Бали, което засилва още повече културната идентичност на острова.

"Въпреки неголямата площ на Бали, вулканичните върхове на острова са изключително високи. Някои достигат до 3000 метра надморска височина."

Децата на Бали. Една от любимите снимки на автора

Храмът "Улун Дану", един от символите на Бали
Пазители от лоши духове в Бали. Статуите им са пръснати навсякъде из острова

" Колкото и познат да е той от популярната култура и колкото и туристически да е, остров Бали е уникално място"

   От Убуд поех към връх Батур, който е действащ вулкан. Въпреки неголямата площ на Бали, вулканските върхове на острова са изключително високи, като някои достигат до 3000 м надморска височина. Колкото повече се изкачвах нагоре по планината, толкова времето ставаше по-лошо. В един момент се изсипа истински тропически порой. Когато в късния следобед най-накрая се изкатерих на ръба на калдерата и пред мен се откри гледката към върха и езерото до него, огрени от светлината на залязващото слънце, получих усещането, че попаднах на друга планета. Буквално потърках очи и се пощипах, невярващ че това е истина, а не сън. До залез оставаше около час и реших да обиколя селцата около езерото. Тези села бяха като забравени от бога и човек имаше чувството, че времето е спряло. Нямаше и помен от многобройните бледолики туристи. В този район живееха т.нар. бали ага или най-древните обитатели на острова. Бях навлязъл дълбоко в пазвата на Бали.

По крайбрежието
На следващия ден се отправих към северното крайбрежие на острова. Пясъкът тук беше черен, а туристи почти не се виждаха. В едно от селцата, през които минах, се засякох с група ученици и ученички, които изглеждаха много симпатично в униформите си. Спрях и ги снимах за спомен. Това е една от любимите ми снимки. На сутринта станах рано и отидох на плажа, за да гледам делфините, за които се твърди, че излизат рано сутрин. Онази сутрин делфини не излязоха, сигурно защото бе неделя, но пък трудно човек може да си представи по-впечатлителен и нереален морски изгрев от този, който наблюдавах тогава. Тъй като морето беше на север, слънцето огряваше някак косо и светлината беше много драматична. Ефектът се подсилваше от факта, че бяхме почти на екватора и слънцето бе огромно. Беше време да опитам един от многобройните естествени горещи извори на Бали. Въпреки че беше едва 8 сутринта, басейнът бе пълен с хора. Туристи отново не се виждаха. 
   Вечерта замръкнах в храма "Улун Дану" на брега на езерото Братан. Този храм е може би най-сниманият на Бали и е един от символите на острова. Гледката на сутринта към езерото и храма беше прекрасна. Направих няколко снимки и пак яхнах моторчето. Беше време да се връщам в Убуд. По пътя обратно минах през оризовите тераси на Джетилувих. За пореден път Бали предлагаше изумително красиви картини: оризовите тераси обградени с големи зелени палми на фона на синьото небе и високите стръмни вулкански куполи на заден план като декор на гигантския природен спектакъл.
   Постоях няколко дни в Кута в изключително застроената и туристическа южна част на острова, която не се отличава много от подобните курорти навсякъде по света. Беше време да напускам Бали. Имах още две седмици в Индонезия, в които имах намерени да разгледам два други острова: Ява и Суматра. Оказа се, че това време е недостатъчно дори само за Ява....
   Не пропускайте и следващата статия от поредицата в юнския брой на сп. ВВС ЗНАНИЕ.

Традиционен балийски оркестър
Церемония в хиндуистки храм в Бали
Залез на плажа в Кута
Цветната къща на Агус




Вход на кафене в гр. Убуд



























Статията е публикувана в майския брой на списание "BBC ЗНАНИЕ". Броят е от вчера на пазара и в него може да откриете още много любопитни статии от света на популярната наука.