31 август 2010 г.

- Заразно безсънние -

Поглеждам часовника на монитора. 4:22 сутринта. Имаше някаква подобна пиеса на Сара Кейн. Безсънние. Чаршафите на леглото са особено грапави. Леглото пък е твърдо и на буци. Току-що осъзнах, че не съм вечерял. Само коктейла с Бейлис за вечеря. Толкоз. Въобще не съм усетил глад. Сънувам ли. Буден ли съм въобще. Не е ли това само лош сън. Кога точно заспах. В началото на това лято? В края на миналото? Кога ще се събудя...
Ставам. Паля компютъра. Паля лампата. Поглеждам часовника. 5:36. Имам идея. После ще легна...
Идея. Паля компютъра. 6:24. Пак ще легна...

30 август 2010 г.

- (Пре)раждане -

София, градът в който отраснах. Градът, в който опознах мизерията и желанието за промяна. Градът, който ме научи да се боря и на който дължа чувствителността си. Париж, градът който ме шлифова. Град с невероятен културен живот и традиции. На Париж дължа галантността си. Ню Йорк, Градът. Най-великият. Сърцето на съвременния свят. Туптящото и пулсиращо сърце. Мегаполисът. Вавилонът. На него дължа космополитността си и способността да комуникирам с всякакви хора. А по природа иначе съм малко срамежлив... София – Париж - Ню Йорк е пътуване във времето и пространството. Те ми принадлежат и аз им принадлежа.
Приятно четене. Благодаря ви ;))