18 януари 2011 г.

- Да купиш колело от Пазара на Бълхите -



                Пазарът на Бълхите е френския вариант на Битака. В Париж има цели три такива пазара като най-големия и най-стария е този в Сант-Уан. Сант-Уан има статут на отделен град, макар че практически е естествено продължение на Париж на север. Намира се близо до новия национален стадион Стад дьо Франс. Пазарът на Бълхите в Сант-Уан се формира още през XVII век, когато хора започват да продават организирано стари дрехи и всякакви предмети за бита втора ръка на открито. Повечето дрехи били проядени от молци и гъмжели от бълхи и оттам дошло името му, което после станало нарицателно за този тип пазари.
                Пазарът в Сант-Уан е един от най-големите в света и безкрайната върволица от сергии е една от туристическите атракции на френската столица. Тук с умиление се сещам как преди 20-ина години, малко след падането на комунистическия режим, на път за Битака в София упътих група германски тийнейджъри как да стигнат до него. Нищо чудно и той да е имал славата на турстическа атракция сред западниевропейските младежи.
                В Сант-Уан могат да се намерят абсолютно всякакви дрехи, обувки, играчки, антикварни предмети, както и всякакви други нови или втора ръка джунджурийки за бита. Пазарът най-общо може да се раздели на три части : най-луксозната представлява покрито хале с многобройни щандове, отрупани с антикварни стоки, по-надолу в йерархията следват безкрайните улички и площадчета със сергии на открито, които търговците наемат с договори за 3, 6 или 9 години. Третата част, тази на нелегалните търговци, се състои от разгънати на земята одеяла, върху които продавачите набързо са разхвърляли най-небивали предмети, накои от които крадени. Част от тези предмети са в толкова окаяно и мръсно състояние, че си задаваш логичния въпрос дали продавачите им не са чисто и просто ограбили някоя кофа за буклук. Самите пък продавачи идват от цял свят като преобладават тези родени в бившите френски колонии. Те говорят на всякакви езици, но си приличат по едно нещо : по преценяващия поглед, с когото оглеждат всеки, който се доближи до сергията им. Почти никъде няма цени. Цената е по-договаряне, а договарянето си е цяло изкуство. Най-много може да смъкнеш от цената на крадените предмети като колелата например. Около входа на пазара гъмжи от велосипеди, някои опряни и набързо завързани за някое дърво или парапет, други пък бутани или подпирани от продавачите си. Тъй като наоколо е пълно с униформени и цивилни полицаи, много често продавачите на колела ще отрекат че ги продават. Те трябва да са сигурни първо, че ти не си цивилен полицаи и второ, че наоколо няма униформени, за да склонят да започнат преговори. Ако умееш да се пазариш, можеш да смъкнеш поне двойно начално обявената цена. Повечето западноевропейци не умеят, не им е в културата. Те са в плен на идеята, че цените, както всички други социални уговорки, са строго регламентирани законово. В магазините в Европа е изключено да липсва цена на стоката, но в Маракеш например в доста луксозни магазини на главната търговска улица (еквивалент например на Витошка или Шанз-Елизе) цени липсват, т.е. цената е според клиента и пазаренето разрешено. В това, а и в други отношения, Пазарът на Бълхите в Сант-Уан е културно по-близо до Северна Африка, отколкото до Европа. Тук цари античния търговски закон на непосредствената договорка между продавача и купувача. В нашия случай с колелото, при положение че то е крадено и че продавачът няма разходи като наем, ток, вода, заплата и данък, то той търгува само риска и инвестираното време. Ето защо цените са толкова плаващи.
                И накрая един ценен съвет. Ако самият вие сте новобранец в свободното договаряне на цената или, иначе казано, в пазаренето, намерете някои приятел, който ги разбира тези неща. Това от една страна ще ви спести пари, а от друга ще ви научи как да подхванете следващия път нещата. 







Няма коментари:

Публикуване на коментар