11 януари 2018 г.

- МАДЕЙРА: ПЕРЛАТА НА АТЛАНТИКА -

Красиви планини, диви морски пейзажи, бананови плантации и живописни градчета - всичко това можете да откриете на остров Мадейра!

ТЕКСТ И ФОТОГРАФИИ: ДИМИТЪР УЗУНОВ

Дивото море при Сейшал


 П  рез прозорчето на самолета пред нас се показа островът. Колкото повече самолетът го доближаваше, толкова по-красив изглеждаше той - с високите си планини и стръмни брегове. Слънцето се готвеше да залезе зад него и червенеещата се светлина правеше гледката още по-живописна. Самолетът намали височина и се изравни с пистата на летището, изградена върху бетонни колони в самия океан. Няколко мига по-късно вече бяхме кацнали успешно и приключението можеше да започне...

Островът
Островът е Мадейра и се намира в Атлантическия океан на около 500 км на запад от Африка. Заедно с разположените на северозапад от него Азорски острови той съставлява Атлантическите територии на Португалия. Наричан често „Перлата на Атлантика“, „Градината на Атлантика“ и „Островът на вечната пролет“, Мадейра всъщност е архипелаг от острови, най-големият, от които носи същото име. Средната температура целогодишно е 20-26°C, което обяснява защо човек има чувството, че пролетта тук никога не свършва. Мадейра е документирано открит от европейците през 1418 г., но данни за него има още от древни времена. Счита се, че е бил посещаван от викингите още през X – XI в.

Понта до сол
 
   Откриването на Мадейра слага началото на Великите географски открития на португалците, продължили близо век и половина след това. Преди точно 600 г. двама капитани - Жоао Зарку и Тристао Тешейра, на служба на португалския принц Енрике Мореплавателя - плават в близост до африканския бряг. Спокойните води на океана изведнъж се надигат и се разразява страшна морска буря. Моряците вече предвкусват смъртта си в буйното море, когато изведнъж пред тях се появява остров. Те успяват да акостират на брега му и да се спасят. От благодарност мореплавателите кръщават острова Порто Санто („свещен пристан“). Когато след няколко дни времето се оправя, в океана те забелязват огромна тъмна маса, която вземат за буреносен облак. Капитаните решават да изчакат той да се разсее, преди да тръгнат отново на път. Няколко дни по-късно обаче „облакът“ продължава да стои все така неподвижен в далечината. Те предполагат тогава, че това е друг, по-голям остров. Връщат се година по-късно, за да го изследват и така Мадейра е официално открит. Кръщават острова Иля да Мадейра, „дървеният остров“, заради обилната гора, която го покрива. Постепенно обаче гората бива изсечена и по нареждане на Енрике мореплавателя на острова започва да се отглежда захарна тръстика. От нея се произвеждала т.нар. сладка сол, както са наричали по това време захарта. Начинанието се оказва много успешно и в края на XV в. Мадейра се превръща в най-големия в света производител на захар, задминавайки дотогавашния лидер Кипър. Търговците на захар били предимно генуезци и те разнасяли чувалите с ценната стока из цяла Европа чак до Константинопол. Един от тези търговци бил и младият Христофор Колумб, също родом от Генуа. Колумб имал къща в Порто Санто и дори се оженил тук. След няколко години брачен живот на острова, той се впуснал в търсенето на бленувания западен път към Индия. След това негово пътешествие светът вече никога нямаше да е същият.

Готови за боди-борд
Маркадо дос лаврадорес във Фуншал
Левадата Калдерао верде, част от която минава през тунели
Фортът Сао Тиаго във Фуншал
 
   Търсенето на захар било огромно и се наложило докарването на роби от Африка, които да компенсират недостига на работници. По този начин по ирония на съдбата Мадейра се превърнала в модел, по който се развивали последващите открити и колонизирани от португалците територии – Бразилия, Кабо Верде, Сао Томе и Принсипе…
   Столица на Мадейра е Фуншал. Първоначално португалците построили град Машико който се намирал на удобен за акостиране залив срещу Порто Санто. Скоро обаче те си дали сметка, че Фуншал е по-благоприятен и по-перспективен за развитие и той се превърнал в столица на острова. Името на града идва от растението фунша (див копър), което изобилствало в тази част на острова. Фуншал е известен като един от най-красивите португалски градове. Изграден върху естествен амфитеатър, градът е особено красив вечер, когато бъдат запалени лампите. В средата на XVI в. Фуншал е превзет и опустошен от френски пирати корсари. Това наложило построяването на внушителна система от охранителни укрепления, част от които съществуват и до днес. За последно градът става жертва на нападение през Първата световна война, когато немски подводници обстрелват сградите и акостиралите в пристанището му кораби.

Сао Тиаго

Пътуването
На летището наех кола и се отправих към Сейшал, градче на отсрещния край на острова. На уебсайта за каучсърфинг намерих една жена, която ме покани на традиционно празненство палейлиньо на вилата на нейна приятелка. В сърцето на празненството беше приготвянето на панело, вкусно ястие от свинско с картофи и различни местни зеленчуци. Стигнах по тъмно, но от панелото имаше останала огромна тенджера, така че за добре дошъл хапнах от него полято с прочутото Мадейрско вино, споменато с въодушевление от самия Шекспир.
   През XVI в. производството на захарна тръстика е изнесено в Бразилия и виното я замества като основна износна стока на острова. Виното, което се произвежда на Мадейра, е подсилено и преминава през специален технологичен процес. Откриването му се дължи на щастлива случайност. По онова време било практика във виното да се добавя спирт, за да може то да издържи дългия път до Америките. Случило се товар от това вино да се върне непродадено в Мадейра и хората открили, че от дълготрайното клатушкане на бъчвите с вино и напичане от слънцето, то било придобило необикновен и интересен вкус. Така била положена традицията за производството на мадейрско вино, което и до ден днешен продължава да е основна експортна стока на острова.

Стрийтарт във Фуншал
Преди няколко години кметството във Фуншал започва
акция по изписването с графити на най-отблъскващата
част на града. Днес това е най-чаровния и посещаван
от туристи квартал

Мадейрски пенсионери

Най-старото кино на острова - отворило врати праз 1933 г.
 
   Тържеството продължи до късно с танци като местните бяха много любопитни към мен. На сутринта отидохме да караме боди-борд на близкия плаж, който изглеждаше много диво и красиво. Мадейра е познат като доста туристическо място, но северозападната част, в която Сейшал се намира, е най-слабо населена и посещавана от туристите. Беше февруари месец и докато в София беше –10°C, аз се къпех в океана, а на практика дори не бях напускал Европа. За обяд седнахме в ресторантчето над плажа. Препоръчаха ми традиционното за острова ястие ешпада ком банана, вкусно приготвена риба меч с банани. Порцията се оказа огромна и спокойно можеше да нахрани двама човека. По-късно установих, че всички порции на острова са гигантски. Хората тук си похапваха добре. 
Къщички в гората
Следващия ден посветих на една от популярните планински разходки по т.нар. левади. Левадите са открити водоносни системи, изградени, за да докарват вода от планините в центъра на острова до земеделските райони по крайбрежието. Построяването на някои от тези левади е било истински подвиг, защото се е налагала работа по стръмни планински склонове и копаенето на тунели. Работниците са били предимно роби и затворници и фаталните инциденти са били чести. Левадата, край която вървях, се наричаше калдейрао верде („зеления котел“), и разходката приличаше на пътуване в страната на приказките. Криволичещи огрени от слънцето пътечки, тунели, водопади и гъста буйна тропическа растителност я правеха много живописна и ободряваща.
   След разходката отидох да разгледам и столицата Фуншал. Почти половината от 270-хилядното население на острова живееше в него. Градът имаше интересни местенца за хапване, красиви улички с графити по тях, музеи. Едно от най-интересните места в града е Меркадо дос лаврадорес (“Пазарът на работниците“), централният покрит пазар на града. Тук имаше изумително количество от различни екзотични плодове, всички те отгледани на острова. Само видовете маракуя бяха над двайсет! Имаше и голямо пространство заделено за продажбата на прясна риба, която местните рибари продаваха. Привечер седнахме на чаша понча да погледаме красивия залез над Фуншал. Пончата е традиционен за острова аперитив, който се приготвя от алкохолна напитка от захарна тръстика, подобна на бразилската кашаса, смесена с лимон, маракуя, захар и други.

« Откриването на Мадейра слага началото на Великите географски открития на португалците » 

Единствената по-полегата част на острова


Красива екзотика
Върнах колата на летището и хванах автобуса за Понта до Сол, където щях да остана следващите няколко дни. Като цяло да се движиш по пътищата на Мадейра си е красиво изживяване само по себе си: красиви планини, диви морски пейзажи, бананови плантации и живописни градчета се редуваха и преплитаха едно в друго. Автобусът мина през спиращия дъха Кабо Жирао – най-стръмните отвесни скали в Европа, които се спускаха право в Атлантическия океан. Понта до Сол се оказа красиво малко градче на брега на океана. Населението му е едва няколко хиляди човека, но то има много активен културен живот. През 1933 г. в Понта до Сол отваря първото кино на острова, а телефонните кабинки, оказали се ненужни след разпространението на мобилните телефони, бяха превърнати в мини-библиотеки. В градчето се провеждаше дори и международен театрален фестивал, което беше причината за моето идване. Понта до Сол на португалски означава точката, в която слънцето залязва и селището беше кръстено така, защото от скалите над града се откриваше красива гледка над залязващото в океана слънце.
   Останах няколко дни в Понта до Сол, където срещнах стари познати, а местните бяха много гостоприемни. Когато дойде денят, в който да летя обратно, си дадох сметка, че седмицата прекарана на Мадейра, ми се беше сторила като един месец. Това е сигурен признак, че не бях скучал и дните ми бяха пълни с нови и интересни преживявания. „Адеуш“ си казахме със старите и нови приятели и се качих в самолета. Малко след това той уверено излетя от летището, което скоро ще носи името на най-известния човек, роден някога в на острова – Кристиан Роналдо…


Статията е публикувана в януарския брой на списание "ВВС ЗНАНИЕ". В него може да откриете още много любопитни и интересни статии от света на популярната наука.






Няма коментари:

Публикуване на коментар