- Танцувайте, танцувайте, иначе сме изгубени –

Има хора, за които всички около теб говорят. Всички изглеждат заинтересувани от него било от личен интерес, било за да следват модата.  Отвсякъде си затрупан с информация за този човек. Това те кара измамно да го чувстваш много познат и в същото време отблъскват интереса ти от него...

Такъв човек за мен бе Пина Бауш. По време на студентските ми години в университета Париж VIII в предградието Сан Дени името на Пина Бауш бе навсякъде. Голяма част от колегите ми от Театралния департамент бяха повлияни от нея и имитираха с различен успех нейните танц-театрални хореографии. Имаше и такива, които успяваха да добавят свой оригинален почерк в този жанр, но винаги повлияни в огромна степен от Пина Бауш. Да се сдобиеш с билет за някой от многобройните гастроли в Париж на Танцтеатер Вундертал, трупата на Пина Бауш, беше равно на подвиг...

Така и не успях да го извърша. Вместо това се интересувах и гледах доста по-ъндърграунд спектаклите на японските буто-танцьори (думата пърформър май по-точно ги описва). Тези спектакли бяха не по-малко разтърсващи, но пък не бяха на мода и билети се намираха по-лесно...

Е, дойде най-накрая момента и аз да успея да видя и усетя хореографиите на Пина Бауш. Благодарение на Вим Вендерс широката публика по цят свят може да се запознае с изключителната работа на германската хореографка. Помня изключително ясно кога и как за пръв път видях афиш за предстоящата премиера на филма. Преди около месец, в един от първите слънчеви дни на идващата пролет, на път за работа с колелото, на пилона за афиши на тротоара граничещ със Сена зърнах червеникавия афиш. „Пина”, „3D”, „Вим Вендерс”, „6 април”. Само тези надписи успях да видя, но те бяха достатъчни. Всеки един измежду първите три поотделно би могъл да събуди огромен интерес у мен. Развълнуван предвкусвах удоволствието, което този филм щеше да ми достави...

Не останах излъган в очакванията си. Немският кино поет бе намерил точния начин да пресъздаде на кинолента духа на спектаклите и творческите търсения на Пина Бауш и нейните танцьори. „Пина” е изключително въздействаща емоционално и интелектуално полу-документална кинопоема. Типично по немски : минималистично, с невероятно изпипване на детайла и безкрайно хармонично, точно какъвто е и духа на хореографиите на Пина Бауш. Творческата интуиция на Вим Вендерс за избора на места за заснемане на отделните фрагменти е това, с което той наистина допълва и се вписва в естетиката на танците на Пина Бауш. Артистичният му гении правилно е достигнал до извода, че 3D е удачната технология за заснемането на жив спектакъл. Идеята му хрумва през 2007, когато на кинофестивала в Кан гледа 3D прожекция на концерт на U2 („U2-3D”). Като човек, който се занимава с театър, 3D киното винаги ме е вълнувало, защото то  доближава киното до театъра. В „Пина” обаче близостта на киното и „живия” спектакъл никога не са били толкова близки. Вим Вендерс не просто прави филм за Пина Бауш, той е неин достоен артистичен партньор. „Пина” е не само един от първите европейски 3D филми, но със сигурност е първия авторски, концептуален 3D филм в света изобщо...

Пина Бауш напусна внезапно този свят през юни 2009, само пет дни след като и бе открита необичайна ракова форма. Творческата енергия и креативност, както и желанието за работа на тази необикновена жена обаче ще останат вечни. Вим Вендерс ги направи такива. „Пина” е кино шедьовър, чрез който връзката с нея винаги ще съществува.