- За мутрите, ЦСКА и България –

     Доста позитивни неща ми се случиха в личен план напоследък, но навръх Димитровден сядам да напиша мислите, които ме връхлетяха по повод на една наглед не особено важна случка от българската спортно-социална действителност. Става дума за това, че организирана група от 50-ина спортисти практикуващи силови спортове, или така наречени мутри, пребиват един от най-известните привърженици на ЦСКА. Грехът му е, че открито е изразил несъгласието си с политиката водена от собствениците на този футболен клуб. Според очевидци тази група дебаркира с черни джипове и други скъпи коли в Перник, където ЦСКА играе с месния Миньор. Те трябвало да „охраняват” червените привърженици. Групата е оглавявана от Калоян Стоянов, бивш състезател по бокс, който по длъжност е управител на стадиона на ЦСКА. Той е назначен от собствениците на ЦСКА, пернишки бизнесмени, чиито основен бизнес е събирането на буклук. У въпросният господин Калоян Стоянов може да се установят редица тежки психологични отклонения, като например пълна липса на вербален контрол, която без съмнение на моменти прераства във физическа неконтролируемост. Според някои това се дължи на прекомерна употреба на кокаин. Възможно е. По-важно е обаче, че един такъв неуравновесен психически индивид, заедно с цялата си шайка наемни бойци, е платен от собствениците на футболен клуб да бие собствените му привърженици. Мен лично тази случка ме връща в мрачните години от началото на 90-те, когато България бе царството на мутрите и съкращения като ВИС и СИК буквално караха хората да потреперват изпълнени с първичен страх.

     Иска ми се да подчертая, че тази случка ме тревожи първо като български гражданин. Българският паспорт е единственият, който притежавам и макар и да не живея в България, живо ме интересува какво се случва в държавата. Проблемът значи е колкото в собствениците на ЦСКА, които определено нямат понатие от социалните функции на един футболен клуб, толкова и в държавата, която допуска това да се случва.

     Не е ясно какво точно са целели собствениците на „Титан”, когато са купили ЦСКА, но определено да управляваш футболен клуб, не е като да ръководиш фирма за сметосъбиране и сметоизвозване. Съвсем не искам да умаловажавам последното, но все пак е доста различно. Един футболен клуб има привърженици, които са емоционално свързани с него (любопитно е например, че сексуалното желание у привържениците на даден клуб е в пряка зависимост от резултатите му). Освен това всяко човешко общество има нужда от обществени спектакли със състезателен характер. В наше време, футболният мач е един от най-важните, ако не и най-важният, поне на Европейския континент. Тези обществени спектакли осигуряват нуждата от социална комуникация и служат като социален отдушник. Тази функция е добре разбрана във Франция, където например отборът на Пари Сен-Жермен получава субсидии от кметството на Париж, въпреки че е частна собственост. Набива се впечатлението, че управляващите в България обаче въобще не се интересуват от това, в държавата да има спортни спектакли на ниво. Повечето стадионите приличат на кочини, а хора с мутренски манталитет оправляват най-важните спортни институции. Впрочем като цяло, погледнато отстрани, социалната политика на българското правителство се свежда до три основни точки : да осигури евтин алкохол 24h/24h, да потопи българските граждани в ритмите на чалга музиката и съответната култура и да прокара до всеки български дом поне по три порно канала които да работят 24h/24h.

     Накрая бих искал да се върна на случая с бития привърженик на ЦСКА. Такива наглед маловажни събития са тест доколко в България може да се говори за гражданско общество. А иначе съм оптимист и за България и за ЦСКА. За България, защото като част от Европейския съюз ще бъде принудена да приеме някои общоевропейски човешки ценности, които още са и чужди, а за ЦСКА, просто защото има прекалено много привърженици.