5 октомври 2010 г.

- За суетата или за кризата в ценностната система на французите –






Но който търси само суета,
Изгубва всичко свое във отплата.
От глупост плаща скъпо глупостта,
От простота презира простотата.

(Сонет 125, У.Шекспир, превод В.Свинтила)


      Преди няколко дни една приятелка, българка, шокирана ми сподели, че трийсет и нещо годишният и шеф, икона на френския преуспял мъж : женен за амбициозна и красива жена, с три деца и успешна кариера се чука с някаква нейна колежка. Всички във фирмата знаели за това. Милата ми приятелка беше потресена, не можеше да разбере ситуацията. Невъзможността за разбиране обаче идва от разликата в ценносните системи. Красивата, романтична и леко наивна (или преструваща се на такава) двайсет и нещо годишна българка не можеше да разбере логиката на прагматичния, егоистичен, егоцентричен и със сигурност нещастен триисет и нещо годишен французин. Далече съм от мисълта да съдя когото и да било или да поучавам сух морал. Иска ми се просто да използвам случая и да споделя някои мои наблюдения върху съвременното френско общество.
Кризата в ценностната система на французите днес е огромна. С дълбока убеденост бих заявил, че морални ценности практически липсват. Водеща философия на млади и стари е „se faire plaise” („да си правя кефа”), суетата е изместила изцяло като основна цел в живота усещането за щастие и душевен мир. Френският модел за щастливо семейство, който ни натрапват отвсякъде, е нереална и нереализуема илюзия. Французите са едни от най-нещастните хора в света и високият брой на самоубийства го доказва (160 000 опита годишно, от които 12 000 успешни). На кой не му се е случвало да чака безкрайно дълго метро в Париж поради „тежък инцидент с пътник”, което на простичък език означава, че някой пак се е хвърлил под мотрисата на метрото. На иначе добре организираните служители на Парижкото метро им е нужно известно време за да съберат парчетата човешко тяло и да заличат следите от поредния „тежък инцидент с пътник”...
Причините за тази тежка криза в ценностната система са няколко. Не ги изброявам по ред на важност, просто ги изброявам. Първо е недоверието в компрометиралата се Католическа църква, която е проводник на най-изповядваната религия във Франция. Оттам идва и несериозното отношение, с което се приемат моралните ценности, които тя проповядва. Тези ценности обаче са в доста случаи общочовешки и трансрелигиозни (срещащи се в различни религиозни учения) и не са измислени от католическите проповедници. Фактор е и загубата на национално самосъзнание в името на европейско такова, което французите от глупава горделивост отказват да приемат (Франция е една от най-евроскептичните страни и негативният вот на референдума за европейска конституция през 2005-та го доказва). Тук проблемът е доста по-комплексен и може да говорим за национален комплекс на французите. Френската империя отдавна е само история, изучаването на френски език в нефранкофонски държави е екзотика, и Франция има шанс да се противопостави икономически и военно на САЩ и азиатските страни единствено като част от Европейския съюз. Французинът обаче отказва да приеме тази реалност и живее в някакво изкривено измерение, където крал е Луи XIV, френската революция бушува, а Париж е столица на света. Французинът е петел, който обаче по подобие на щрауса си крие главата в земята, когато му се налага да се сблъска с новите реалности... Този национален комплекс на личностно ниво се изразява в комплексът за собствено величие и оттам към основния порок на французите : суетата. Родители, деца, съпруг, съпруга, роднини и приятели : всички те са функция на този център на вселената, който представлява французина в собствените си очи. Никак не е учудващо тогава той да ги жертва в името на собствената си его и мания за величие, какъвто без съмнение е случая с шефа на моята приятелка. Какво го интересува него, че жена му и децата му имат нужда от любовта му ?! Та нали си плаща на някоя безотговорна и коравосърдечна (в повечето случаи) детегледачка, която да му замести родителските функции ?! Нали си плаща големи данъци за да може родителите му бавно да умират в стерилни старчески домове, които по безупречността на функциониране и нечовечността на условията си най-приличат на еврейските концлагери на Хитлер ?! Нали прави скъпи и безсмислени подаръци на съпругата си, води я един път седмично на ресторант, един път месечно на театър и един път годишно на опера или балет ?! Нали води семейството си за 2 – 3 седмици в годината на някой скъп курорт, плануван понякога година по-рано, защото „цените са по-евтини” ?! Защо тогава този перфектен съпруг и баща да не може да си начеше егото и да опъне също тъй глупавата си и суетна секретарка ?! Това драга ми приятелко е безкрайно логично и простичко. Просто не си навирай главата в земята, ами приеми реалността, в която си попаднала, в суровия и вид. Това ще ти спести много главоболия занапред, ако решиш да си част от френското общество. 
  
 * Аз съм най-красив(а) на света...

5 коментара:

  1. Neka si pozvolia da dovursha istoriata.
    No purvo shte zapochna s malko predistoria .
    Kogato doidoh predi 5 godini vuv Francia biah mnogo “zelena”,oshte po razvulnuvana i iavno kraino nepodgotvena za tova koeto me ochakva. Veroiatno i tuko shto navurshenite mi 18 godini biaha faktor. No 5 godini po kusno produljavam da se iznenadvam ot zaobikaliashtata me sreda. Veche pone ne padam tolkova ot visoko, no prizemiavaneto pak ne e bezbolezneno.

    Niama da se spiram na veche razkazanata istoria za shefa mi, chiato vunshna perfektnost riazko kontrastira sus sushnostta na neshtata. Po skoro shte dobavia oshte edin chlen na familiata, imenno brat mu. Izlishno e da se vpuskam v podrobnosti za tova kak izglejda i che vupreki vuzrastta si (24) e “napred s materiala”, no vse pak da podchertaia che e podobrenata versia na brat si…za sujalenie samo na pruv pogled. Sled pochti edin mesec vuv firmata i iavnia interes ot negova strana, razbrah sluchaino predi niakolko dni, che i toi e vuv vruzka…
    Oh yes, we can, ide mi da zapeia pesenta na Grafa: “S edna e zle, nujni sa ti dve, ala s tri, lesno stavat chetiri, lalala”.

    V zakliuchenie, Niamam nikakvo namerenie da stana porednata jertva na frenskia nevrotizum i nai veche bezkraen egoizum. Poligamiata nikoga ne mi e bila po vkusa, veroiatno e greshka na « naivnostta », mainata mu na realizma. Izbiram si roliata na Speedy Gonzales...dim da me niama...v tursene na neotkritoto.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, Димочка, все-таки мы с тобой смотрим на Францию глазами народов Восточной Европы. То, за что наш глаз цепляется, для них абсолютно нормально... Чтобы мы не говорили, но наше поколение родилось коммунистами - ими и останется.. А вот дети наши уже будут такими же, как и население Западной Европы.. Правда, лично я очень горжусь, что родилась еще в СССР, и даже помню, как тогда жили...

    Да и фантазия у нас побогаче. По крайней мере, банально прыгать на рельсы самоубийцы у нас не любят - слишком банально...

    ОтговорИзтриване
  3. Всъщност французите винаги са си били такива - жена, любовница ... нещо нормално. Възможно е, нещата да са се "поускорили", вследствие на "по-бързия" свят в който живеем, но нищо нетипично не се е случило... Колкото до кризата в ценностната система - тя е световна и иде от другаде - от мощните модели на подражание които бълват "момчетата" зад океана...

    ОтговорИзтриване
  4. Абсолютно си прав, че примерите за подражание най-често идват оттатък океана. Дразнещото в случая е, че французите имат претенциите да са много по-разумни и зрели от американците. Истината обаче е (ако например анализираме личността на президента, който е силната фигура и в двете страни), че французите са доста инфантилни и комплексирани, за да изберат Саркози за президент. Американците път, в лицето на Обама, показват воля за човечност и хуманност. Въпросът е доколко големите корпорации ще му позволят да води такава политика.
    Благодаря ти за разумния коментар.

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване