- Марсилска треска -

Безсилен си пред нея,

фаталната жена,

усмивката, смехът и

са залостена врата...

Паяк кръвопиец паяжина почна да плете,

и ти, мушичката наивна, уплете се във нея,

запали тя огнената лампа

и ти, пеперуда сляпа, към светлината хвръкна,

пареше те, горяха твоите крила,

пламъкът изгаряше плътта ти,

но ти не можеше да спреш,

инстинктът бе по-силен от мисълта,

която зовеше те да спреш,

мирисът на тази жена

бе по-силен от глупавата идея

да оцелееш на всяка цена

и звярът във теб се събуди,

разби стените на твойта предпазливост,

пеперудата пламъкът привлече

и нахвърляше се ти към светлината

презрял пронизващата болка...

Пърхащото тяло с оръфани крила

неизбежно на земята падна,

където телата на други пеперуди

в прахта безжизнени лежаха

и тъй, полу-жив полу-мъртъв,

ти чакаше да дойде краят,

който бе тъй близко

до мамещата светлина.

Париж, 2007