28 октомври 2016 г.

- Ars Electronica: вълнуваща среща на изкуство, технологии и общество -



   Всяка година в края на лятото в красивия дунавски град Линц се провежда фестивалът Ars Electronica. Началото е положено на 18 септември 1979. Първоначалната идея е да се използва зараждащата се тогава Дигитална Революция като повод да се зададат важни въпроси за бъдещето като се фокусира върху срещата на изкуство, технологии и общество. С тази философия, която остава мото на фестивала и до ден днешен, група австрийски учени, артисти и медийни оператори полагат основите на този успешен и необикновен проект. Фестивалът бързо се превръща в едно от най-важните в световен мащаб събития за нови медийни изкуства. Първоначално Ars Electronica е биенале включващо симпозиуми, изложби, пърформанси, концерти и различни инициативи като всяко следващо издание има по-богато и разностранно съдържание. От 1986-а фестивалът се провежда ежегодно и всяко издание е посветено на избрана тема. Тазгодишната бе „Радикалните атоми и алхимиците на нашето време” формулирана от основния гост на фестивала Хироши Ишии, професор по медийни изкуства и науки в Media Lab към MIT и директор на Tangible Media Group.  През 1979 списъкът с участници е къс: общо 20 артисти и учени. Три десетилетия по-късно броят на дигиталните номади, теоритиците, артистите, дизайнерите, учените, инженерите и технолозите, които се събират в Линц е няколко стотин. Ключови участници в създаването на уникалния дух на фестивала са и десетките хиляди посетители. Голяма част от тях са тук отново и отново всяка година.


„Ако работата ви не вдъхновява хората, тя не е привлека-телна. Хората няма да променят мисленето си и ще забравят. За да вдъхновите хората, в основата трябва да лежи някакво дълбоко послание, красота или естетика, която да ги развълнува.”


Организаторите на фестивала постоянно търсят интересни нови локации за провеждането му. Разчупването и излизането от традиционните зали за конференции и места за арт-събития и организирането на културни и научни срещи в публични пространства се е превърнало в запазена марка на Ars Electronica. В различни години дом на фестивала са били пристанището на Линц, подземни тунели, бивша цигарена фабрика и дори манастир. Тази година основната локация бе сградата на бившата пощенска разпределителна станция в района на централната гара. Сградата има обща площ 80000 м² и  удачно бе наречена за целите на фестивала POSTCITY: игра на думи означаваща едновременно „пощенски град” и „пост-град”. В POSTCITY бяха разположени конферентни зали, лаборатории, изложби и инсталации. Сред изложбите се открояваше „Алхимиците на нашето време”: многостранна изложба включваща внъхновяващ микс от артистични заигравки с футуристични технологии. Бившето хале на пощенската станция бе превърнало в огромна сцена, на която се състояха различни концерти, представления и пърформанси обединени в идеята за съчетаването на изкуство и технологии. В търсене на непосредствена връзка с обществото в POSTCITY имаше дори и пазар на фермерите. За по-малките посетители организаторите бяха отделили специално пространство наречено „Създай свой свят”, където те можеха чрез игри да обменят решения, концепции и експерименти насочени към бъдещето. Сред пъстра фестивална среда млади артисти и активисти показваха как те виждат утрешния свят.  На голям интерес се радваше Дрон Академията, в която дрон-инструктори обучаваха желаещите да се научат да управляват последно поколение дронове. Хит в програмата на все по-разтегливото понятие сценични изкуства бе пърформанса „100 дрона над Линц”. В него артистичнота подразделение на Ars Electronica Futurelab, представи влязлото в книгата с рекорди Гинес светлинно и звуково шоу на 100 компютърно координирани дрона снабдени с LED лампи. Шоуто се състоя на открито над река Дунав и бе наблюдавано от 100000 човека! 
Наградите Ars Electronica, които фестивалът раздава ежегодно, са се превърнали с течение на времето в едни от най-важните в света за креативност и новаторски дух в областта на дигиталните медийни изкуства. Началото е положено през 1987-а когато на Ханс Леополдседер, един от основните организатори, му хрумва идеята да организира добре спонсорирана, мултидисциплинарна награда по компютърно изкуство. Тя стартира в три категории, днес те са седем . Нейната 29-годишна история забележително документира колко бързо Дигиталната Революция е прогресирала за това време. Носители на наградата през годините са проекти като дигиталната анимация на „Джурасик Парк”, музиката на Афекс Туин, Уикипедия и Уикилийкс.  Сред тазгодишните наградени са фондацията P2P, дигиталната анимация „Rhisome” на французина Борис Лабé и провокативния проект „Чуваш ли ме?” на швейцарските артисти Матиас Джуд и Кристоф Вахтер. В общество под постоянно наблюдение, в което правителства злоупотребяват с власт и нарушават основни човешки права, проектът „Чуваш ли ме?” е мощно средство, което хвърля ръкавица на системите за наблюдение и дава глас на нашето възмущение.

В категорията „Проницателни пионери на медийното изкуство” бе наградена забележителния арт-критик и куратор Джейзия Райхард. В далечната 1968-а тя организира в Института по съвременно изкуство в Лондон изложбата за кибернетично изкуство „Щастливи случайности в кибернетиката”, която се превръща в крайъгълен камък в по-нататъшното развитие на дигиталните изкуства. Самата Джейзия бе гост на фестивала и охотливо разказваше за начинанията си в света на изкуството и технологиите.

Неразделна част от фестивала е постоения през 2009-а Ars Electronica Center, разположен на брега на Дунава. Центърът е отворен целогодишно и е архитектурен израз на всичко това, което Ars Electronica  представлява: място за събиране и споделяне на информация, открития, експерименти и изследвания, място, което е избрало утрешния свят за своя сцена и което съчетава и представя различни начини за виждане и за осмисляне на нещата. Центърът има свои постоянни изложби: „Нови преспективи на човечеството” и „Космически кораб Земя” (в партньорство с ESA – европейската космическа програма), а специално за тазгодишния фестивал бе показана изложбата „Радикални атоми”, съставена от проекти на групата на Хироши Ишии. От август 2015-а центърът разполага с уникална в световен мащаб full HD 8K прожекционна зала, която позволява прожектиране както върху екрана, така и по пода. Залата е наречена Deep Space 8K и по време на фестивала тук бяха прожектирани наградените аудиовизуални проекти.
Организирането в България на подобен по мащаб форум в момента изглежда мираж, но да не забравяме, че Ars Electronica стартира благодарение на личните усилия на шепа хора, за да се превърне 37 години по-късно в глобален форум за наука и изкуство.




























   

Повече за Ars Electronica може да намерите на сайта на фестивала:  http://www.aec.at



Статитята е публикувана в октомврийския брой на списание "BBC ЗНАНИЕ". Броят излиза днес и в него може да откриете още много любопитни статии от света на науката и технологиите.






Няма коментари:

Публикуване на коментар