3 февруари 2012 г.

- Империята на четирите провинции –

 




     Преди да опиша пътуването ни до Мачу Пикчу, реших че ще е добре да се направи кратко описание на епохата и цивилизацията построила този чуден град. Цивилизацията позната като Инка, всъщност на местния език кечуа се е наричала Тауантинсую, което преведено означава Обединените четири провинции. Тя се е зародила през XIIIв. в планинските райони на днешно Перу. Трябва да се отбележи, че тази цивилизация не се е пръкнала просто ей така от нищото. Тя е наследник на многобройни други цивилизации, населявали региона, за които обаче се знае малко поради липсата на писмени документи. Столица на империята, както стана дума, е била Куско, който навремето се е намирал горе-долу в средата и. В разцвета си тя се е разпростирала на териториите на Перу, големи части от Боливия и Еквадор и по-малки части от Чили, Аржентина и Колумбия. Върховен бог на инките бил Инти, богът-слънце, и те считали своя владетел Сапа Инка за дете на този бог. Самият термин „инка“ на езика кечуа означава водач, господар. Испанците така харесали тази дума, че с нея започнали да наричат всички поданици на империята, че и самата империя даже. Тъй и тъй стана дума за термини и значения, интересно ще е да се отбележи, че „мама“ на кечуа си е мама и андийската богиня Пачамама означава „майка земя“. Още по-интересно пък, името на легендарния инка Пачакютек означава „земеразтърсител“ като кютек явно е международен термин още от онова време със сходен смисъл в различните езици. Този легендарен Пачакютек успял къде миролюбиво, къде с кютек да присъедини огромни територии към своята империя. Единствено на юг неговият устрем бил спрян от войнствените мапуче. Пачакютек се смята и за строител на Мачу Пикчу, което е било нещо като негова лятна резиденция. Самата инкска империя представлявала смесица от народи, култури и езици. Единственото нещо, което ги обединявало било плащането на данък на инката.

     Инкската империя процъфтявала и сигурно щяла още дълго да пребъде, ако един ден през 1526 испанските конквистадори водени от Писаро и братята му не достигнали земите и. Четири години по-късно, те получили официално одобрение от испанския крал да колонизират очевидно богатите територии. Самите инки никой не ги питал. Писаро бил обявен за губернатор и капитан на Нова Кастилия, както вече се наричала новооткритата земя. По това време в Инкаската империя бушували гражданска война между два престолонаследника, както и епидемия от смъртоносната дребна шарка, неволно пренесена от испанците, и това доста улеснило колонизаторите. Писаро успял да завладее империята, разгромявайки архаичните и войски, с има-няма 168 войника, 27 коня и едно оръдие като голяма помощ му оказали и местни лидери, недоволни от управлението на инките. След като двата враждуващи братя били елиминирани (единият убит, другият екзекутиран в обвинение за убийството му) според поговорката „двама се карат, трети печели“, испанците възкачили на трона трети брат от инкската фамилия с идеята той да е кукла на конци за техните интереси. Самите испанци обаче в един момент се скарали от алчност по новозавладените територии и този трети брат използвал случая и се разбунтувал и дори успял да си отвоюва Куско. Не за дълго обаче. След като бил прогонен от Куско, този инкски владетел се скрил в близката планина Викибамба, откъдето редовно атакувал испанците. През 1572 испанците успяли най-накрая да сломят всякаква съпротива и последният инкски владетел Тупак Амару бил пленен и обезглавен. Испанската колонизаторска политика била чудовищно жестока. Те заличили до голяма степен местната култура и буквално поробили местното население. Всяко семейство било длъжно да праща свой член в някоя от златните и сребърни мини като най-голямата от тях била Потоси в днешна Боливия. Опустошителното дело на испанците било довършено от дребната шарка и други болести пренесени от Европа.

     Интересни характеристики на инската цивилизация била липсата на пари и писменост (изполвало се кипу – плетена форма на записване). Инките не познавали и желязото, стоманата и колелото. Всъщност колелото било познато, но то било използвано само в детските играчки. На никой не му хрумнало да го изполва в каруца.

     Основните морални ценности, проповядвани от религията, били Ama suwa, ama llulla, ama guella или иначе казано: не кради, не лъжи, не мързелувай. Изкуството пък, което инките най-добре владеели било архитектурата. Най-характерната нейна черта е невероятно фината полировка на камъните, която позволява плътното им прилягане един в друг без помощта на цимент. Вземете един много добре изработен и изрязан пъзел, е нещо такова представлява инкската архитектура, само че три измерна. Това безциментово строителство си има и своето обеснение: то е по устойчиво на земетресения, а този регион е силно земетръсен. Може да се предполага и че инките са изработвали чудни предмети от злато и сребро, но испанците ги претопили почти всички. Инките също така били напреднали в медицината и по-специално в мозъчната хирургия.

       След това кратко въведение мисля в инкската цивилизация, че е време да се впуснем към Мачу Пикчуту.

 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар