Докато в защита на отглеждането и употребата на кока стои хилядолетна традиция, то голям бич за цяла Южна Америка е кокаиновата индустрия. Както стана дума, кокаинът е алкалоид съдържащ се в листата на коката. За пръв път е изолиран в средата на XIX в. и действието му е многократно по-силно от това на листата на коката. Причинява силна психологическа зависимост и най-често води до физиологически увреждания, летаргия, психоза, депресия и неспособност да стоиш в спокойно състояние. Три четвърти от световното производство на кокаин днес е съсредоточено в Колумбия като листата от кока, нужни за индустрията, се отглеждат в самата Колумбия или се внасят от Перу и Боливия. В Боливия, нелегални кокаинови лаборатории има в труднодостъпните джунглести северни райони около град Кочабамба. Скъпите автомобили на хората замесени в кокаиновия бизнес могат да се видят навсякъде в Боливия.
 |
| Красивата църква в Копакабана на брега на Титикака |
Наред с всичко казано дотук, Боливия е ужасно красива и слабонаселена страна. Върху територия 10 пъти по-голяма от тази на България живеят едва 11 млн жители. Природата е разнообразна, има джунгли, пустини (включително и прелестно бялата солна пустиня Салар) и високи над 6 000 м.н.в. планини. Океан или море няма, но пък за сметка на това Боливия си има невероятно красивото езеро Титикака, най-високото плавателно езеро в света, разположено на 3 811 м.н.в. Титикака е разположено между Боливия и Перу и странно усещане за сливане с древна цивилизация те обзема, когато плаваш с лодка по вълните му. Тук някога е процъфтявала Инкската империя и следите и са навсякъде. Копакабана (да не се бърка с плажа на Рио) е най-известното курортно градче на брега на езерото в боливийската му част. Влизайки в красивата църква на Копакабана, човек се смайва от количеството злато, което я украсява. Когато испанците открили инките, те дружелюбно ги приели и с готовност показвали многобройните си златни украшения и предмети. Алчните испанци само това и чакали. Малка част от тези инкски предмето били претопени на място и превърнати в олтари на църкви. По-голямата част пък била натоварена на огромни кораби и се пръснали под формата на бижута и окрашения из дворците на Европа. На около час с лодка от Копакабана, навътре в езерото се намират Островът на слънцето и Островът на луната. Ако искате да се почувствате в нещо като рай, далеч от западната цивилизация, сред местно население, което е трудно да се прецени в кой век живее, то това е вашето място. Чудно красиви са тези острови, особено по залез и изгрев слънце.
 |
| Индианско селце на Острова на слънцето в Титикака |
В Боливия има само две железопътни линии, което всъщност е голям лукс за Южна Америка. Тази, която свързва Санта Круз (най-големия град и втората по големина метрополия след Ла Пас в страната) с град Корумба на границата с Бразилия е наричана галено Трен де ла муерте, влакът на смъртта. Не е ясно откъде точно идва това име, но пък 17 часовия преход с влак, който преди 60 години е бил лукс и се движи със средно 30 км/ч, си е сериозно изпитание за несвикналите и чудно приключение за търсачите на нестандартни преживявания. Ставайки дума за превозните средства, стигаме и до третия неофициален символ на Боливия, така наречените колективос (на български – маршрутки). В големите градове Санта Круз и Ла Пас има по около хиляда линии на колективосите, които са основен обществен транспорт. Типичният колективо представлява вехт японски минибус, най-вероятно бракуван преди 20 – 30 години в Япония, но възкръснал за втори живот в чевръстите ръце на боливийците. Колективосите може да са старички и очукани, но са ужасно колоритни и боливийските шофьори правят чудеса зад волана им. Няма да видите две да си приличат : всевъзможни лепенки, плакати, снимки, лампички, флагчета, талисмани и какви ли още не дрънкулки пресъздават богатия вътрешен свят на шофьора върху неговото оръдие на труда. Много често тези колективос са препълнени с хора и багажи като качването и слизането на един пътник и торбите му става със задружните усилия и указания на шофьора и останалите пътниците. Често шофьорът е придружен от викач, на когото работата му е да крещи посоката, в която отива колата на де що кой види да минава покрай пътя и да успее да набута максимален брой хора в нея.
 |
| Градинка и зад нея централната катедрала на Санта Круз |
Ако Ла Пас е административната, а Сукре – официалната, то Санта Круз е културна столица на Боливия. Красиви сгради, градинки и църкви от Колониалната епоха създават невероятното усещане за спряло време. Единственото нещо, което леко смущава несвикналите чужденци са многобройните тежко въоръжени, но пък привидно добродушни охранители. Те са навсякъде като задължително до всяка банка стои униформен с огромна карабина помпа. Сигурно в Боливия стават много банкови обири, а може би е следствие от комунистическото управление на страната. Впрочем комунизмът в Боливия е доста различен от този, който познаваме в Източна Европа. Боливийците са много предприемчиви и дейни хора и буквално на всяка крачка се продава нещо. Уличните продавачи са най-често бабки, който продават домашно сварени компоти, разни банички и хлебчета, прясно изцедени сокове, ядки, пръжки и всякакви други неща за хапване и пийване. Боливийците, противно на източноевропейците по време на комунизма, са много религиозни хора като най-очевидно свидетелство за религиозността им са многобройните надписи по колите „обичам Исус”, „вярвам в бог”, „ти си единствен” и т.н. от сорта. Шофьорите ги слагат може би и от суеверие. Имайки впредвид лошите пътища и лудия начин на каране, пътните произшествия сигурно са доста често явление. Боливийците правят впечатление на добри и почтенни хора като е възможно това да е следствие донякъде от религиозността им.
 |
| Златният резерв на Боливия |
Боливия е евтина страна, като стая с две легла в доста сносен хотел в курорта Копакабана може да се спазари за 60 боливианоса (6-7€) на нощ. Същата стая в Санта Круз,в не чак толкова сносен, но все пак напълно приемлив хостел е 40 боливианоса. Пазаренето всъщност е направо задължително : забавно е, а и носи иконимии. Цените са фиксирани само в магазините. В автобуси, хотели и по сергиите, особено за туристически стоки, поставените цени са само ориентировъчни. В ресторантите не е прието да се пазариш, но пък те са адски евтини. Все пак чужденците трябва да имат едно наум, когато хапват в обществени заведения. Боливийската храна, която иначе е много вкусна, бъка от бактерии към които местните са развили имунитет, но които причиняват нечовешки мъки у непривикналите. По-малко кулинарни рискове ще ви спестят немалко главоболия, а апетитните супички и готвени ястия от улицата са равносилни на харакири. Да се чуди човек тогава как са се справили испанците с колонизацията при тези условия.
Въпреки че Боливия е една от малкото страни в Южна Америка, които изискват визи за българи (струва около 40€ и се издава на границата), тя определено е ценна находка за търсачите на красива природа, уникална местна култура, исторически останки, авантюристични приключения и ниски цени. Евтина, чаровна и колоритна, Боливия оставя трайни усещания и води до пристрастяване. Оставете се да ви води случайността и предвидете достатъчно време да разгледате всички чудни кътчета на тази уникална страна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар