Чувствах, че като Американски гражданин, като отговорен гражданин, аз не бих могъл да продължавам да ставам съучастник в прикриването на тази информация от Американското общество. Аз го направих с ясното съзнание за риска, който поемам и съм готов да поема всички последствия на това ми решение.
Даниел Елсберг
От около месец насам Wikileaks е голям център на обществено внимание. Причините са две : първо, заради публикуването на сайта на 250 хил. секретни съобщения, които американските посолства по света изпращат по между си и към Вашингтон и, второ, поради последвалото арестуване в Лондон на Джулиан Асанж, шефа на Wikileaks, обвинен в изнасилване.
Wikileaks е подложена на тежки удари. Финансирането на сайта, което се осъществява на чрез дарения, е на практика блокирано. Група хакери, нямащи нищо общо с Wikileaks, от своя страна пък са предприели операция „Payback” (Отплата). Тя цели блокирането на сайтовете на финансовите гиганти Visa, MasterCard, PayPal и Amazon, които бързо-бързо, един след друг, блокираха дарения към сметките на Wikileaks след като стана известно намерението на сайта да публикува въпросните секретни бележки. Атаките срещу Wikileaks са яростни, но сайтът продължава да публикува ежедневно порции от тези бележки. Това е възможно благодарени на доброволци, които копират информацията и я разпространяват чрез своите сървъри (над 1600). По този начин заглушаването на потока секретна информация практически не може да бъде спрян.
Но накво всъщност е Wikileaks ? Според създателите му това е медийна организация с идеална цел, чиято мисия е да прави обществено достояние важни новини и информация. Wikileaks осигурява новаторски, сигурен и анонимен начин за доставяне на информация от независими източници по света. Wikileaks публикува материали с етическо, политическо и историческо значение като запазва анонимността на своите източници и по този начин осигурява начини за разкриването на прикрити и цензурирани несправедливости. Накратко, Wikileaks публикува информация, която анонимни хора осигуряват в името на демокрацията. Същата тази информация би могла да се изтъргува скъпо и прескъпо на заинтересувани секретни служби или медийни корпорации. Вместо това, хора с достъп до тази информация я предоставят безвъзмезно в името на идеята за демократично общество.
Съединените Щати, въпреки огромните критики и слабости, са демократична страна. А те са такава страна защото в нея живеят хора с такъв тип мислене. Хора, които рискуват много за да направят обществено достояние информацията за тъмните машинации в управлението на собствената им страна. Публикуването на тази информация подобрява прозрачността в управлението, а тази прозрачност създава по-добро общество. По-добър обществен контрол води до намаляване на корупцията и по-голяма демократичност на всички обществени институции : правителство, корпорации и всякакви други обществени организации.
Американците имат традиции в демокрацията и в пазенето и, въпреки огромната мощ на мултинационалните корпорации, които се борят да дърпат конците на управлението. След пускането на атомните бомби над Япония в края на Втората световна война, именно американски учени предават безвъзмезно плановете за построяването на оръжието на тогавашния Съветски Съюз. Правят го от страх Америка да не се превърне в нова Нациска Германия, тъй като монополното притежаване на ядрено оръжие би изкушило големите американски корпорации да го използват за прокарване на своите икономически интереси. През 1971 пък военният анализатор Даниел Елсберг предава документи изобличаващи в лъжа Правителството относно войната във Виетнам на The New York Times, The Washington Post и още 17 други американски вестника. Тези документи показват, че Правителството и Президента са знаели, че войната най-вероятно няма да бъде спечелена и че продължаването и ще струва много повече човешки загуби, отколкото някога е било обявявано публично, но те умишлено са крили тази информация и дори лъгали пред Конгреса и обществото.
Историята на Даниел Елсберг е с щастлив край : през 1973 Върховният Съд на Съединените Американски Щати го оправдава. Елсберг е жив и до днес и продължава да се бори за по-прозрачно и по-демократично управление. Дали обаче австралийският гражданин Джулиан Асанж ще има същия късмет ? Това ще стане известно в близките месеци, а дотогава можем спокойно да се ровим из свръхсекретните документи публикувани в Wikileaks и да научаваме любопитни факти от задкулисните игри на американското правителство по света, които уверявам ви са много, много интересни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар