1 септември 2010 г.

- Среща с непозната -

Стоях на уреченото място в уречения час. Бях дошъл малко по-рано. По навик винаги идвам по-рано на важни срещи. Гледах лицата на момичетата около мен. Търсех я. Беше ми казано "Ще я познаеш". Вълнувах се, но не много. В никакъв случаи не се чувствах неловко. Веднага я познах. Действително имаше нещо познато в чертите на лицето и излъчването и. Като че ли и тя ме позна веднага. Доближихме се усмихвайки се един на друг. Стиснахме си ръцете и продължавахме да се гледаме в очите - малко по-дълго от приетото за двама непознати. И двамата бяхме адски любопитни. Гласът и смехът ми бяха познати. Вече ги бях чувал някъде, някога. Déjà entendu. Цял живот я бях търсил несъзнателно, може би...Някой я беше крил от мен. Бяха ме лишили от нея. Защо - сигурно никога няма да разбера. Представихме се един на друг. Говорихме. Смяхме се. Беше нещо като флирт. Или по-скоро като детска игра. Намерих я много близка и сходна с мен. Малко отнесена, изпитваща детска радост от живота. Пихме по едно в бара отсреща. На масата в ъгъла, беше уютно. Говорихме и се смяхме дълго. Наслаждавахме се един на друг. Вдъхновявахме се. После я изпратих до спирката на тролея. Той дойде бързо и ние се сбогувахме. Тя се качи и вратите се затвориха след нея. Ще я видя ли отново...Тръгнах в обратна посока с усещане за безтегловност....
Странни дни. Това бе сестра ми...

1 коментар:

  1. Очарователна история, изпълнена с шоколад на кристали Но трябва да има линк , който води към магичния сайт на Lindt, което те посреща и разлива шоколадовата си топлина в душата ти . За край на историята много ми се иска да разбера, какво му се е случило на автора, но ще се задоволя и това. И то заради поуката, която произлиза от него-всеки да избере края на тази история. Пожелавам на всички да имат силата и смелостта да се радват на малките жестове на обич, които правят любимите им хора!

    ОтговорИзтриване