30 август 2010 г.

- (Пре)раждане -

София, градът в който отраснах. Градът, в който опознах мизерията и желанието за промяна. Градът, който ме научи да се боря и на който дължа чувствителността си. Париж, градът който ме шлифова. Град с невероятен културен живот и традиции. На Париж дължа галантността си. Ню Йорк, Градът. Най-великият. Сърцето на съвременния свят. Туптящото и пулсиращо сърце. Мегаполисът. Вавилонът. На него дължа космополитността си и способността да комуникирам с всякакви хора. А по природа иначе съм малко срамежлив... София – Париж - Ню Йорк е пътуване във времето и пространството. Те ми принадлежат и аз им принадлежа.
Приятно четене. Благодаря ви ;))

1 коментар:

  1. Нотариално бях призована призована да се включа с мнение в поредното предизвикателно начинание на Димитър да бъде блогър. Много неща ми се въртяха в главата какво да напиша, но преди да ми стигнат сили да го направя попаднах на неговия сайт , за една театрална асоциация.
    Представете си театър...
    в който,актьорите имат свободата да бъдат себе си ...
    в който успехът не се определя от покорените театрални сцени в света, а от определението на самите актьори за успех...
    в който репетират по цял ден , но и
    в който имаш време да седнеш и да по мечтаеш....
    Може ли да има такъв театър ?!
    Това е било мечтата на Димитър като малаък и той я е сбъднал и е направил такава асоциация за театър.
    Е перфектно ще е ако преобладават повече такива биографии като неговата и хората които порастват сега могат да бъдат себе си , да мечтаят и сами да определят успеха си .
    Знам , че автора е скормен , но молбата ми е да разкаже повече биграфични подробности как е изминал пътя Sofia-Paris -NY !

    ОтговорИзтриване