На 3 февруари за китайците настъпи годината на Заека. В Китай официално се използва Грегорианския календар, въведен за удобство някъде в началото на XXв. Много важни празници обаче продължават да следват традиционния календар. Китайската нова година известна още като Пролетния фестивал е един от тях. Най-общо китайския календар следва 12 годишен цикъл като всяка една от дванадесетте години носи името на различно животно. Интересно е например, че прабългарите са имали сходен календар и че животните с малки изключение са същите. Месеците от годината според китайския календар пък са кръстени на цветя или дървета, които цъфтят през дадения месец (месеца на лотуса, месеца на прасковата и т.н. )
Китайската нова година или Пролетният фестивал е най-важния традиционнен празник за китайците. Фестивалът продължава 15 дни и е честван подобаващо пищно от китайците навсякъде по света. Неизменна част от фестивала са танцът на дракона и танцът на лъва. Според легендите в първия ден от новата година митичното чудовище Нян идва, за да опустоши реколтата и изяде децата. Нян идва въплатил се като лъв и танцът на лъва илюстрира неговото идване. Самият танц се изпълнява от двама човека маскирани като лъв. Единият участник представлява предницата и главата на лъва, другият – задницата. Костюмите са изключително пъстри и интересни. Танцът е физически и хореографски труден за изпълнение и включва елементи от традиционните китайски бойни изкуства. За танц, който се играе само няколко дни, танцьорите би трябвало да се подготвят с месеци, за да добият нужната техника и координираност на движенията. Танцът е съпроводен с характерна хипнотична музика изпълнявана с различни чинели и тъпани. За да умилостивят Нян, хората му приготвят храна. Вярва се, че ако чудовището се нахрани, то няма да посегне на собствеността и на самите собственици. В Париж този танц се изпълнява пред всеки ресторант, кафе или магазин собственост на китайци. Тук обаче единствената храна, която видях да дават на пищно украсеното чудовище бяха листа от маруля, което то акробатично изяждаше. Сигурно е някаква месна парижка диета.
Китайците обичат пукотевицата и огромно количество пиратки съпровождат празниците за новата година. Най-често пиратките са навързани със стотици и са окачени по дървета и стълбове. Запалването им предизвиква невероятна пукотевица и пушек, съпроводени с възбуждаща миризма на изгорял барут. Пукотевицата има за цел да прогони далеч злите духове и да спука по-нежните тъпанчета.
В Париж кулминацията на празненствата по случай новата година беше шествието на Дракона. Шествието традиционно мина в неделния следобед по големите улици на 13и арондисмон, кварталът с най-много китайци в Париж. Шествието на Дракона представлява невероятна смесица от цветове, ритми и миризма на барут и ароматни пръчици. Неизменна негова част е танцът на дракона, при който фигурата на дракон е движена ловко чрез пръти от многобройни участници. Често танцът изобразява схватка между два дракона и в такива моменти трябва много да внимаваш някои прът да не ти отнесе главата.
В шествието на Дракона в Париж, освен традиционните китайски танци, демонстрации на кунг-фу и тай-чи и теглени статуи на Буда, които заплашват да сгазят някои зазяпан зрител, участват и многобройни колоритни групи за улични тържества от Карибския регион. Групите от Гваделупа, Мартиника и другите Антилски острови представляват невероятна смес от предизвикателни танци на привлекателни предимно тъмнокожи красавици и сложна и гръмка перкусия изпълнявана от потни юначаги. Значителен интерес предизвикваше и групичката от около десетина сексапилно облечени като зайчета дългокраки активистки, които протестираха в защита на правата на животните...
Блъсканицата и зарядът на събития като шествието на Дракона разчупват и дават живот на иначе все по-обуржоазяващия се Париж. Освен че зарежда с огромно количество позитивна енергия, чувството, което остава след търканицата на парада е на любов и симпатия към другите хора.
Честита нова година на Заека !
Емиграцията на китайци в Париж започва след Първата световна война. По време на войната на фронта липсва евтина работна ръка и френската държава организира бюра за наемане на работници в големи градове предимно в Северен Китай. След края на войната част от 35 000 китайски работници остават трайно да живеят във Франция. Някои от тях са наети от големи френски машиностроителни компании, други се насочват към сектора на услугите. Първият китайски квартал в Париж се оформя около Лионската гара. Близостта на голямата железопътна артерия и евтините цени на наема са основната причина за обособяването му в тази част на града. Днес китайците в Париж са групирани в два квартала : около Пляс Д’Итали в 13и арондисмон и в Белвил, в северната част на града. Понастоящем във Франция живеят около 700 000 китайци (повече от всяка друга държава в Европа), 80% от които в Парижкия мегапол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар