- Карнавалът във Венеция -

Странен град представлява Венеция днес. Построен сякаш направо върху водата, прорязан от многобройни канали, векове наред градът е бил столица на империя, която умело се е възполвала от географското си разположение между двете части на Римската империя – Рим и Византия, а по-късно между Османската и Западноевропейските империи. Сицилия плаща на кръстоносците от IV кръстоносен поход за разграбването на Константинопол през 1204, а век по-късно разгромява другата италиянска морска империя, Генуа, и по този начин си осигурява търговския монопол над източното средиземноморие. За добрите отношения с Османската империя свидетелтва факта, че първият печатан Коран е издаден във Венеция в началото на XVI век. Откриването на нови търговски пътища коства залезът на империя през XVIII век. Край на агонията слага Наполеон през 1797, които обсажда града, принуждава Дожа (Дука) на Венеция да абдикира и подарява града на австрийците, свирепи врагове на островния град. Залезът на империята е съпроводен с щедро пилеене на богатствата и. XVIII век е изпълнен със скъпоплатени декадентски  забавления, чиято дързост смайва чужденеца. Карнавалът е едно от тези  забавления. Карнавалът във Венеция е всъщност майка и баща на всички други карнавали по света. Първите документирани упоменавания за карнавала са от 1094. Идеята бързо се разпространява из Европа, а в по-нови времена и по други континенти (безспорно днес най-пищният и най-известен е този в Рио де Жанейро, Бразилия). Носенето на маски осигурява анонимност и е повод за преобръщане на социалната система и уникална възможност за директен контакт на хора от различни класи на обществото. Традицията на маските идва от празниците в чест на бог Сатурн, бог на земеделието и плодородието, в Римската империя. По време на тези чествания, на робите е било разрешено да стоят на една маса с домакините. За да не бъде помрачено веселието от класови предрасъдъци, всички на масата криели лицата ти с маски.

Карнавалът във Венеция залязва със залязвянето на Венецианската империя. През 1979 година обаче, той започва своя втори живот. Днес карнавалът има две лица. Едното е това на организираните от кметството официални събития, които привличат по-богатите туристи. Всъщност имайки предвид цените на хотелите и наемите по време на карнавала, по-голямата част от туристите са от по-заможната средна и от висшата класа на обществото. Тези събития (конкурс за най-добър карнавален костюм например) се състоят на централния площад Сан Марко. Като цяло костюмите са пищни, но в повечето случаи предвидими и туристите умират са ги щракат със скъпоструващите си апарати. Стана ми забавно когато видях как един дебеличък чичко боравеше със своя, който струваше може би 2000€. Снимките, които той правеше, можеха спокойно да бъдат направени и на апарат за 100€. Който има пари да ги пилее. Живеем в общество, в което хората предпочитат да се дефинират с това какво и как консумират, а не с това какви ценности изповядват. Този чичко сигурно се беше возил и на традиционна венецианска гондола, разходката, с която излиза доста скъпа, особено за туристи. Местните имат странна форма на протекционизъм, някои услуги и стоки са в пъти по-скъпи за туристите, отколко за местните.

Другото лице на карнавала може да се види предимно петък и събота вечер по лабиринтените улички и площадчета на Венеция. Вехтите, бавно разпадащи се сгради–фантоми, символ на величието на някогашната империя са чуден декор а ла Питър Брук на уличната фиеста. Студенти от местните университети, техни приятели, дошли им на гости и многобройни предимно млади хора, избрали по-поносимите откъм цени къмпимзи и хостели в съседните Местре и Кампалто се изсипват, маскирани по оригинален и творчески начин : като шахматни фигури, разпъващи си сами шахматното поле, направено от черно-бял чаршаф, като фолксваген, като изпражнения подаващи се от тоалетната чиния... Цялото това разнообразие от чудни самоделни костюми е придружено от много добро настроение по италиянски. На площадче близо до моста Риалто, най-известния мост над Канале Гранде, имаше техно парти. В дъното на площадчето пък млади италиянци се бяха скупчили пред телевизор, гледайки съсредоточено поредната доза скучно катеначо в изпълнение на Милан и Ювентус. В непосредствена близост, пред много стара и не по-малко странна църква, група младежи вдигаха невероятен шум на барабани и други ударни инструменти. Под ритмите на джамбурето полугол дългокос огнеиграч се изявяваше пред погледите на възхитени момичета. Под навеса на опразнения рибен пазар италиянска ска група, облечена стил Бийч Бойз от 60-те, забиваше нелошите си, пълни с настроение парчета. Тук-таме някой попрекалил с алкохола, а сигурно и с нещо друго, биваше свестяван от местната бърза помощ... Определено това лице на фестивала ми допадна повече с неподправения си чар и невероятно количество позитивна енергия.

Ако сте решили да посетите този уникален град, построен върху стотина мини-островчета свързани помежду си с поне толкова мини-мостчета, ако сте решили да се потопите в странната романтика, лъхаща от наглед мъртвите старинни сгради, то определено го направете по време на Венецианския карнавал. Интересните изживявания и срещи с любопитни хора ще си заслужават немалката сума, която така или иначе ще трябва да отделите за да посетите Венеция.

Още снимки от Карнавалa
Още снимки от Венеция