Безсилен си пред нея,
фаталната жена,
усмивката, смехът и
са залостена врата...
Паяк кръвопиец паяжина почна да плете,
и ти, мушичката наивна, уплете се във нея,
запали тя огнената лампа
и ти, пеперуда сляпа, към светлината хвръкна,
пареше те, горяха твоите крила,
пламъкът изгаряше плътта ти,
но ти не можеше да спреш,
инстинктът бе по-силен от мисълта,
която зовеше те да спреш,
мирисът на тази жена
бе по-силен от глупавата идея
да оцелееш на всяка цена
и звярът във теб се събуди,
разби стените на твойта предпазливост,
пеперудата пламъкът привлече
и нахвърляше се ти към светлината
презрял пронизващата болка...
Пърхащото тяло с оръфани крила
неизбежно на земята падна,
където телата на други пеперуди
в прахта безжизнени лежаха
и тъй, полу-жив полу-мъртъв,
ти чакаше да дойде краят,
който бе тъй близко
до мамещата светлина.
Париж, 2007
