- Комунизъм с дъх на кока –

                Въпреки, че е богата на природни ресурси, Боливия е най-бедната държава в Южна Америка. Тя е и страната с най-голям процент на местно население на континента (55%) като най-големите етнически групи са Кечуа, Аймара, Чикитано и Гуарани. Девизът на Боливия е добре познатото „Съединението прави силата”. Докато в България обаче той изразява преди всичко идеята за обединението на отделните български територии след Освобождението, то в Боливия се има предвид обединението и съжителството на над 30 различни местни етнически групи, а също така и голям брой имигранти от цял свят. Страната е кръстена на родения във Венецуела Симон Боливар, най-видния деец в борбата за независимост на южноамериканските народи от Испания в началото на XIX в. През следващия век пък един друг, не по-малко известен,  този път аржентински революционер и боец за социална справедливост, намира смъртта си в Боливия, разстрелян от боливийската армия, обучавана и подпомагана по това време от ЦРУ. Става дума разбира се за Ернесто Че Гевара, който през 1967 за последен път вдишва въздуг на този свят в гористите райони в провинция Валегранде близо до Санта Круз.

чолита в очакване на автобуса за Ла Пас

            В Боливия на пръв поглед правят впечатление многото индианки, предимно застаряващи, облечени в традиционни носии. Тези жени са наричани с малка насмешка чолитаси. Обичайното облекло на  боливийска чолита се състои от светли дрехи, задължително пола, черно или кафяво килнато бомбенце от което обезателно се вият две лъщящи черни плитки и неизменната чудно шарена торба, в която преобладават розовото и лилавото.  Тази шарена торба, която определено е неофициален символ на Боливия, представлява всъщност четириъгълно парче плат, в което се увива какво ли не и което чолитасите ловко завързват около врата си. Бебетата също биват увивани и носени в тези торби. Картинката на чолита, която носи бебето си на гърба е истински трогателна и емблематична за Боливия. Тъй като те май не носят долни гащи, дългите черни поли, в които тези жени са облечени пък освен всичко друго служат и за прикритие, когато нуждата застигне чолитата някъде по пътя. Някой разказа и случката как една от тях се облекчила по средата на втория етаж на междуградски автобус. Ей така, клекнала си с полата между седалките. В Ла Пас пък могат да се видят разлепени афиши за специално организираните за туристи боища между чолитаси... Митове за изостаналостта и странните нрави на боливийците могат да се чуят навсякъде из континента като повечето от тях са разбира се преувеличени и изопачени. Факт е обаче, че страната шокира в първия момент несвикналия чужденец, но после нетипичните картинки и красивата и разнообразна природа трайно го очароват.

модерната част на столицата Ла Пас

Както в повечето латиноамерикански държави, социалното неравенство в Боливия е огромно. Голяма част от населението живее в квартали от наглед недовършени къщички построени от калени тухли, в които улиците са направени от добре утъпкана земя. Тук-таме се виждат работилнички за тези тухли, в които понякога забравените под дъжда навън тухли бавно се превръщат в кал. Не е ясно как самите къщи не се стичат при някой по-силен дъжд, може би ги спасява покрива. Централните части на големите градове обаче изглеждат доста прилично като в столицата Ла Пас има дори редица мини-небостъргачи. Самият град е разположен в котловина приличаща на казан като стръмните склонове на този казан са плътно покрити от къщи. Нощем гледката към тези склонове е невероятна и човек има чувството, че се намира на терена на огромен стадион, по препълнините трибуни на когото хората мълчаливо са запалили огънчета. Ла Пас, който всъщност е само административна столица на Боливия (официалната е Сукре), е „де факто” най-високоразположената столица в света – 3 650 м.н.в. Поради тази височина, когато чужденец за пръв път стъпи в Ла Пас, той почти сигурно прекарва така наречената височинна болест. Симптомите на тази болест са световъртеж, отпадналост, гадене и задъхване. Болестта обаче не е такъв голям проблем, защото от всяка аптека могат да се купят магическите таблетки Сороичи, а за почитателите на природната медицина – от всяка сергия на улицата не по-малко магическите листа от кока.

магически трупчета на бебе-ламите

Коката е втория неофициален символ на Боливия (има и още един, но за него ще стане дума малко по-късно). В Ла Пас, в съседство с пазара на вещиците, където най-небрежно се продават изсушени трупчета на новородени лами и куп други „магически” джунджурийки, се намира доста добре подредения музей на коката. В него него любопитно е проследена историята и начина на употреба на растението, действието му върху човешкия организъм, както и технологията и опасността от синтетично извличания от него алкалоид кокаин. Боливия е била част от огромната инкска империя, на която край слага испанското нашествие през XVI в. и инките са считали листата на коката за божи дар, в който те са съзирали есенцията на божествения си произход. Листата се употребяват по два начина : чрез бавно дъвчене или на чай. Алкалоидите в коката подтискат умората, глада и жаждата. Освен като лекарство срещу височинната болест, традиционната медицина използва коката като обезболяващо лекарство, лекарство срещу кървене и като афродизиак. Инките са използвали също така коката като упойващо средство при сложните мозъчни и други операции, които те са провеждали. Благодарение на тези си действия, не е трудно да се досетим за огромната и централна роля на растението в религиозните вярвания на Андийските народи.

buenvenido en el museo de coca!

Отглеждането на кока днес е разрешено от закона и процъфтява в Боливия, Венецуела и Перу. Ево Моралес, комунистическият президент на Боливия от 2005 насам, дължи голяма част от популярността си на факта, че е бил синдикален лидер на производителите на кока, когато отглеждането и е било забранено от държавата. От позицията на управляващите Боливия комунисти, отглеждането и употреба на кока е традиционен начин да се противопоставят на западноевропейското и американско влияние. За защита от същото това влияние правителството отделя големи средства за развитие и поддържане на традиционните местни изкуства. За популярността на  тези идеи говори факта, че Ево Моралес, за разлика от повечето останали комунистически лидери, е избран демократично президент. Що се касае до листата от кока, те са били един от основните елементи в оригиналната рецепта на кока-колата, което всъщност едва ли е изненада като се има впредвид името на напитката. Днес, кока-колата продължава да съдържа листа от кока, но те са само за аромат, химически лишени от алкалоида кокаин. Исторически първата западноевропейска напитка с листа от кока пък е вин мариани, вино с листа от кока, изобретено през 1863 от френския химик Анжело Мариани. Тонизиращото вино било толкова популярно, че дори папа Лео XIII наградил със златен орден на Ватикана изобретателя му. Американецът Джон Пембертон се въодушевил от тази напитка и създал американския му еквивалент Пембертон’с Френч Уаин Кока. Когато през 1886 в Съединените Щати били гласувани първите закони забраняващи употребата на алкохол, Пембертон отговорил като създал нова, този път безалкохолна напитка. Така била родена най-популярната днес напитка в света, кока-колата. 

следва продължение...