Гледам снимката на плезещия се, посивял, симпатично разчорлен Айнщайн. Защо ли се плези геният на физиката? На кого? Не е ли на всички нас, които го взимаме прекалено насериозно? Не ни ли казва демостративно : „Та аз съм още дете !”
Плези ни се чичко Алберт и сякаш ни подканя и ние да се оплезим. Сигурно част от гениалността му се дължи на това, че макар и поостарял, не е скъсал с детското. Тази връзка е запазила мозъка му от закърняване. Защо тогава и ние да не се оплезим ?! Дори и сами на себе си, пред огледалото. Ако един доказан гении може да го направи, защо и ние да не можем ?! Защо да не запазим частица от детската радост от живота и свързаното с нея открито възприятие на света и хората около нас ?!Това би ни направило да се почувстваме по-доволни и по-щастливи.
Оплези се. Oплези се на живота. Оплези се на всички тези, които са забравили какво е да се радваш, че живееш...
Алберт Айнщайн (1879 - 1955) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика. Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект. През 1999 година американското списаниеТяймго провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена.
