- Марсилска треска -

Безсилен си пред нея,

фаталната жена,

усмивката, смехът и

са залостена врата...

Паяк кръвопиец паяжина почна да плете,

и ти, мушичката наивна, уплете се във нея,

запали тя огнената лампа

и ти, пеперуда сляпа, към светлината хвръкна,

пареше те, горяха твоите крила,

пламъкът изгаряше плътта ти,

но ти не можеше да спреш,

инстинктът бе по-силен от мисълта,

която зовеше те да спреш,

мирисът на тази жена

бе по-силен от глупавата идея

да оцелееш на всяка цена

и звярът във теб се събуди,

разби стените на твойта предпазливост,

пеперудата пламъкът привлече

и нахвърляше се ти към светлината

презрял пронизващата болка...

Пърхащото тяло с оръфани крила

неизбежно на земята падна,

където телата на други пеперуди

в прахта безжизнени лежаха

и тъй, полу-жив полу-мъртъв,

ти чакаше да дойде краят,

който бе тъй близко

до мамещата светлина.

Париж, 2007 

- Как изглежда Европа според американците, французите и българите -

Ето как изглежда картата на Eвропа начертана според възприетите стереотипните представи за нейните държави и народи съответно в Щатите, Франция и България. Има някои наистина удачни попадения! :

(кликнете върху картинките за да ги уголемите)

 

- Трамвай или Усещане за жена 2 -

 

     За моя добър приятел, Кольо!

     Кольо, бабата на една моя много добра приятелка казва, че мъжете са като трамваите – винаги има следващ. Мисля, че това важи в пълна сила и за жените. Да обичаш е слабост, а в природата на човешките взаимоотношения, често се случва така, че единият манипулира другия, използвайки слабостите му. Хората най-често манипулират другите с цел облага. Грешка е, Кольо, да се опитваш да се качиш в препълнен трамвай. Още повече, ако трамваят е пълен с грубовати, недодялани индивиди. Бъди сигурен, че скоро ще дойде по-празен, по-удобен и по-красив.

Човек истински оценява нещата когато ги загуби. Трамваите също. Колкото по-високо летиш, толкова повече боли когато паднеш. Някои трамваи помпат въображаеми балони, защото това им дава усещането за летене. В момента обаче, в който еластичната материя не издържи на вътрешния натиск, балонът се пръсва. А когато балонът се пръсне, тялото е подложено на закона на земната гравитация. Законът на земната гравитация е прост и действа безотказно: тяло, което не е подпирано е подложено на свободно падане, като ускорението на това падане е в пряко отношение с височината. Образно казано, след пръсването на балона от трамвая остава купчина сбръчкано, старо и непотребно желязо.

- Mea Culpa -

Kyrie eleison

Christe eleison

Je ne dors plus
(The time has come)
Je te désire
(The time has come)
Prends moi, je suis à toi
Mea culpa

Je veux aller au bout des mes fantasmes
Je sais que c'est interdit
Je suis folle, je m'abandonne
Mea culpa

Kyrie eleison

Christe eleison

Je suis là, et ailleurs
Je n'ai plus rien
Je deviens folle, je m'abandonne
Mea culpa

Je ne dors plus
Je te désire
Prends-moi, je suis à toi

Kyrie eleison

Christe eleison

Je suis là, et ailleurs
Je veux tout
Quand tu veux, comme tu veux
Mea culpa

Kyrie eleison

Enigma, "Mea Culpa"

   Mea Culpa е латинска фраза. Означава "моята грешка". Изразът е част от молитвата за изповядване на грехове в Католическата църква. Самата молитва е известна като Confiteor ("Изповядвам се")...

   Да правиш грешки е наистина човешко. В крайна сметка човек се учи от тях. Мъдростта идва по този път. Да грешиш е нормално. Да криеш грешките си обаче е престъпление. Непризнаването им има ефект на бумеранг. Рано или късно възмездието идва...

   Непризнаването на грешките е като прикрит враг, който ти взимаш за искрен приятел. Този неприятел действа като СПИН. Бавно, но сигурно те гризе и довършва. Най-лошото е, че той върши това и с най-близките ти хора. Хората, които обичаш, и които най-вероятно те обичат...

   Баща ми направи своята Mea Culpa късно. Късно, но все пак го направи. Направи го в email и SMSи. Не намери силата да го каже с глас. Направи го половинчато, но все пак го направи. Направи го отчасти, но все пак намери куража...

   Аз направих своята Mea Culpa. Може би късно, но все пак го направих. Направих го очи в очи. Открай-докрай. В един момент едва удържах сълзите си...

   Искам да бъда по-добър баща от баща ми...Искам хората да бъдат по-добри бащи от баща ми...

   Живот, обичам те! ;)))

- Take me to the hospital или The Prodigy на празника на L'Humanité -

   L'Humanité е създаден през 1904 и доскоро е бил официалния вестник на Френската комунисическа партия. Той остава един от най-влиятелните ежедневници във Франция (през 1996 става първия френски вестник с уеб-версия!).
   Празникът на L'Humanité се провежда всеки втори уикенд на септември и води началото си от далечната 1930 година. Юбилейното 80то издание се проведе в голям парк в северните предградия на Париж и привлече над 600 000 посетители за трите дни. Фестивалът е насочен предимно към младата публика и освен богата музикална програма включва и неизбежните политически дебати и агитация, театрални предстявления и всякакви лунапарк забавления. Цените са наистина комунистически! Билетът за трите дни на фестивала струва 19€, бирата 1,5€ (нормално е поне 3€).В музикалната програма блестяха имената на The Prodigy, Madness, Simple Minds, Raggasonic, Caravan Palace...
   Иска ми се да разкажа малко повече за концерта на The Prodigy. И друг път съм ходил на концерти в Париж, но такава гореща публика досега не бях срещал. Не е трудно да се досетиш, че при цена на билета за целия фестивал 19€ всички луди глави в Париж и региона бяха тук! (За справка, цената на също тридневния фестивал Spirit of Bourgas беше 80€ при горе-долу същите по сила групи) Погото започна половин час преди концерта и когато Prodigy излязоха на сцената в предните редици всичко вече беше пот и кал. Оттам нататък следват два часа лудо шоу, нечовешко пого и безкраен екстаз. Чудо е, че тълпата не смеля някой от постоянно падащите в мелето. Съществуваше някаква негласна солидарност между търсачите на силни усещания. Ръце, крака, тела, глави и гърди, всичко беше една заплетена маса, подскачаща и тресяща се под ритмите на едни от най-големите електронни хитове за последните 15 години! След концерта бяхме като заляти с душ, пот, своя и чужда, буквално капеше от фланелките и панталоните. Обувките, загубили всякаква форма, приличаха на парчета мръсен плат неумело увит около краката. В калта след концерта останаха да лежат счупени очила, банкови карти, медицински застраховким гласни струни и какво ли още не, но на кой му пукаше. Оргазмът беше силен и дълъг...
   Thank you, Prodigy!....а на другия ден идваха Madness...

- Българи, Юнаци! -

   Значи, по-принцип не гледам мачовете на така нареченият Национален отбор на България. Някак никак не го чувствам национален. След мача с Англия, в който успяхме да паднем само с 4 на 0, един колега сенегалец, който на български знае да казва само "кур за София" ми се оплаква: Абе как може да сте толкова слаби, вие Българите!? Беше разочарован човекът, защото беше заложил на победа за България. Да му се чудиш на акъла. Ясно е, че няма никаква представа какво представлява четата от келемета*, в която на вратата блести Михайлов III и която е вещо ръководена от баща му, Михайлов II. Този последният откакто управлява футбола в България постигна две неща: първо заприлича на прасе по външен вид и второ съсипа тотално клубния ни и национален футбол. Моят приятел, наивника, дори не знаеше  че най-добрият футболист на България за последните поне пет години, Бербатов, овреме се усети, заряза чалгаджийския купон на диджеи Мъро и Насо и въобще и не игра в този мач...
   Та значи оплака ми се този мой приятел, Омар се казва, че бил загубил пари. Шегувах се с него, подигравах му се лекичко, без злоба. С две думи забавно ми беше, пък накрая взе че ми стана малко мъчно за него и взех че му издадох тайната на несметното богатство. Тайната, която можеше да разори заложните къщи по цял свят. "Омар, казвам му аз, слушай, другата седмица България играе с Черна Гора в София, всички очакват да бием и коефициентите за Черна Гора са горе-долу същите като тези на България срещу Англия. Омар, викам му аз, ако искаш да си върнеш загубените пари, че и нещо за теб да изкараш, отивай и залагай за Черна Гора, по-сигурен мач от този няма, имаш време до вторник!" Някаква вътрешна увереност и интуиция, която рядко ме лъже ми го крещеше отвътре... Е, не ме подведе, дано този мой симпатичен приятел да ме е послушал. Други ден, като отида на работа ще се разбере. А иначе поздравления за храбрите черногорци, за които има толкова вицове в бивша Югославия...

* келеме - поле, празна местност. прен. човек който е празноглав.

- Открийте седемте разлики -

- Нощен танц -

Нощен танц, луд екстаз,

жива луна, бързи тела,

изгарящ огън, шум от вълни,

диво море, засмени лица.

Заспал град, алена нощ,

rhythm and blues, звездно небе,

красиви хора, нежни ръце,

мека кожа, свеж аромат.

- Среща с непозната -

Стоях на уреченото място в уречения час. Бях дошъл малко по-рано. По навик винаги идвам по-рано на важни срещи. Гледах лицата на момичетата около мен. Търсех я. Беше ми казано "Ще я познаеш". Вълнувах се, но не много. В никакъв случаи не се чувствах неловко. Веднага я познах. Действително имаше нещо познато в чертите на лицето и излъчването и. Като че ли и тя ме позна веднага. Доближихме се усмихвайки се един на друг. Стиснахме си ръцете и продължавахме да се гледаме в очите - малко по-дълго от приетото за двама непознати. И двамата бяхме адски любопитни. Гласът и смехът ми бяха познати. Вече ги бях чувал някъде, някога. Déjà entendu. Цял живот я бях търсил несъзнателно, може би...Някой я беше крил от мен. Бяха ме лишили от нея. Защо - сигурно никога няма да разбера. Представихме се един на друг. Говорихме. Смяхме се. Беше нещо като флирт. Или по-скоро като детска игра. Намерих я много близка и сходна с мен. Малко отнесена, изпитваща детска радост от живота. Пихме по едно в бара отсреща. На масата в ъгъла, беше уютно. Говорихме и се смяхме дълго. Наслаждавахме се един на друг. Вдъхновявахме се. После я изпратих до спирката на тролея. Той дойде бързо и ние се сбогувахме. Тя се качи и вратите се затвориха след нея. Ще я видя ли отново...Тръгнах в обратна посока с усещане за безтегловност....
Странни дни. Това бе сестра ми...